courtfool.info
The court fool reveals
secrets behind world events
list of articles
StartListOfArticles

Тайните, криещи се зад парите:

Банкерите и еврото
Вече имаме свободно движение на капитали.
Можеш да вдигнеш бариерата!

Банкерите и еврото Банкерите и еврото


The bankers hat

The magic of bankers Магията на банкерите

Always growing debts

The cancer of bankers Банковият тумор

Ако подпишете тук, ще ви дам баланс 1000 долара, а Вие ще ми дължите 1000 долара плюс лихвите.
Ако подпишете тук, ще ви дам баланс 1000 долара, а Вие ще ми дължите 1000 долара плюс лихвите.

Банковата система накратко

Тайните на парите, лихвите и инфлацията
Само с малко количество пари банкерите могат да плащат един на друг милиони…

Тайните на парите, лихвите и инфлацията

no key Дебит, кредит, банка!

История за две парични системи
Политиците раздават милиарди на частните банкери...

История за две парични системи

Частни банки или банка на правителството

Частни банки или банка на правителството

От държавен дълг към държавни пари

По пътя към устойчива икономика

fractional reserve bank

Банкова криза? Реформа!

Wall_Street_Bull

flag UK   Banking explained:
the Derivative Scam



courtfool-favicon Тайните, скрити зад еврото:

Лудостта на еврото

Лудостта на еврото

Вън от еврото, а след това?

Вън от еврото, а после?

EСМ, новият европейски диктатор!
ЕСМ – новият европейски диктатор!

EСМ, новият европейски диктатор

YouTube: новият европейски диктатор!

YouTube: новият европейски диктатор! /> YouTube: Диктатурата на ЕСМ, ограбваща хазните в 3 мин. 51 сек.

EСМ, новият европейски диктатор!

Тишина! Ние строим Европа!

flag UK   ESM, a coup d'état in 17 countries!

flag RU   ЕСМ – переворот в 17 странах!


Нямащата край гръцка трагедия… Зевс насилва Европа

Нямащата край гръцка трагедия… Зевс насилва Европа

courtfool.info key Зевс насилва Европа

Goldman_Sachs

ESM, How Goldman Just Captured Europe ECM: как Голдман Закс уви пипалата си около Европа

НАТО спасява еврото в Либия
НАТО спасява еврото в Либия

НАТО спасява еврото в Либия

Обама и Саркози в Либия
Обама и Саркози в Либия

Имейлите на Хилари Клинтън за Либия

Euromania

courtfool TouTube key EUROMANIA by Peter Vlemmix (flag UK)

Ascensao_e_queda_do_euro

flag Portugal
Autores:
Rudo de Ruijter
Yannis Varoufakis
Costas Lapavitsas
James K. Galbraith
Gerard Dunénil
Michael Hudson
Ed Dolan
Jacques Nikonoff
Jean-Claude Paye
Eugénio Rosa
Jorge Figueiredo

courtfool.info favicon Тайните зад демокрацията:

power to the people

Пътят към демокрацията

Кокошият парламент

courtfool.info key Кокошият парламент

Ново:Странният холандски референдум

Странният холандски референдум



Rutte срещу Erdogan, 11 март 2017г.
Burada patron değil, Erdogan değilim !

Rutte срещу Erdogan, 11 март 2017г. Холандския премиер Руте не позволява на турските министри да посетят среща в подкрепа на Ердоган.


courtfool-favicon Тайните зад войната в Ирак:

Цената, щетите и опасността, породени от долара
Цената, щетите и опасността, породени от долара

Цената, щетите и опасността, породени от долара

Иракски Мемориал

no key Иракски Мемориал


courtfool-favicon Тайните зад войната в Афганистан:

Нефтопроводите към 9/11

Нефтопроводите към 9/11

Нефтопроводите към 11 септември



courtfool-favicon Тайните зад обвиненията срещу Иран:

Нахлуване на пазара на ядрено гориво
Нахлуване на пазара на ядрено гориво

САЩ-Иран: нахлуване на пазара на ядрено гориво

courtfool.info yellow key Изтриване на Израел от картата?


courtfool-favicon Сбогом на ръста:

World Energy And Population

Световната Енергия и Населението: Перспективи до 2100

flag UK   World Energy and Population

flag RU   Мировая Энергия и Население


Енергийна криза: Повратната точка за човечеството

flag UK   Energy crisis:
Turning-point of humanity

flag RU   Энергeтический кризис: Поворотный пункт человечества


courtfool-favicon Факти и лъжи относно климата:

The clockwork of the Earth and Sun

flag UK   The clockwork of the Earth and Sun

flag France   L'horloge de la terre et du soleil

The activity of the Sun

flag UK   The activity of the Sun

flag France   L'activité du soleil

CO2: scare, claims and fraud...

flag UK   CO2 scare, claims and fraud...

flag France   CO2, panique, affirmations et fraude...


courtfool-favicon Разкриване на тайните:

Ще пробудим ли гражданите?
Ще пробудим ли гражданите?

courtfool.info key Пробудете се, граждани?


courtfool-favicon Изключителна оферта:

Confused_perspectives

Иван Бояджиев, Изкривени Перспективи, 40 x 50 cm Иван Бояджиев
Изкривени Перспективи
40 x 50 cm
Натиснете тук...




courtfool-favicon Хумор:

Капитализмът има алтернативи...
Капитализмът има алтернативи...

no key Протест в Драгинан

Карикатури…

courtfool.info key Хумор


courtfool-favicon Treaties:


stroke Treaty establishing the European Union (EU)

stroke Treaty on the Functioning of the European Union (TFEU)

Statutes ECB Statutes ECB

stroke Amendment article 136 TFEU

stroke First version of the Treaty establishing the European Stability Mechanism (ESM)(not ratified)

stroke Treaty establishing the European Stability Mechanism (ESM)

stroke Treaty on Stability, Coordination and Governance in the economic and monetary union (TSCG)

stroke Vienna Convention on the Law of Treaties 1969



courtfool-favicon Кой публикува статиите на Шута?
над 500 уебсайта?

кликнете и да видим!!

StartPublishers



11 Septiembre 2001
24h Gold
321 Energy
Aardewerk.be
Academie-Gaullisme
Ad Broere
Advivo.com.br
Afghan.nl
Aftershock News (ru)
Albe.ru
Aldeilis
Alexander's Gas and Oil
Alex Constantine's 9/11 Truthmove
Alfa Kappa
Aljazeera Com
Aljazeera Info
Altea te quiero verde
Alter du Lot
Alter Info
Altra Informazione
American Chronicle
American Iranian Friendship Committee
Amsterdam Post
Anarchiel
Andalous.ma
Anonymous France
Anovis Anophelis
Antifascist Encyclopedia
Apocalypse Total
Apokalyps Nu
Apollo Solaris
Aquarius Age
Argusoog
Arianna Editrice.it
ArmonyaX
Articles du jour
Artikel 7 Nu
At-Park / АТ-парк
Atama Moriya
Atlas Vista Maroc
Au bout de la route
Avant de voter
Averdade vos libertara
Avicennesy
Avizora
A voz do povo
Baltimore Chronicle
Bankiv Tomske.ru
Banque publique .be
Beaujarret 50'z
Beez Libre Info
Before it is news
Belém Livre
Bernard Sady
Bezformata.ru
Biflatie.nl
Blogapares
Blog Chalouette
Blog Chatta.it
Blog économique et social
Blogg.org
Blog World-citizenship
Bobo in Paraguay
BOINNK!!!
BouBlog
Brasilianas.org
Brood en spelen
Bullion Management Group
Burbuja.info
Business-Gazeta.ru /
БИЗНЕС Online
Cafe 415
Candombeando
Cantv
Carla Noirci's Log
CASMII
Caveat emptor
CawAilleurs
CDU Arouca
Cenex.com.ua
CGT Santé 46
Chatta it
Chipstone
Chris Roubis
Chiado Editora
Club Invest
Cogito ergo sum
Collectif de Remises En Causes de Besançon
Come Don Chisciotte
Comité Valmy
Comité van waakzaamheid
Conscience Citoyenne Responsable
Contre-Info
Correio Progressista
Corriera della Notte
Cosenostrea casanostra
Counter Currents
Crash Debug fr
Crise Systémique Globale
Critical Trend (bg)
Criticamente
Cross-Cultural Understanding
Dagboek van een belegger
Daily Motion
Daily Times
Dandelion Salad
Dazibaoueb
Déborah 33 Epée
De Echte Denker
De Kelderlander
De Lange Mars
Démocratie réelle Nimes
De Waarheid Nu
Démocratie capitaliste
Démocratie Réelle à Nimes maintenant
Démocratie royale
Democratische Partij v Solidariteit
Denissto.eu
De Reaguurder
Desenvolturas e desacatos
De Vrije Chroniqueurs
Dialogue & Démocratie Française
Diário Liberdade
Diatala.org
Digitale Stad Eindhoven
Dimensional Bliss
Dinamica Global
Dire Giovani
Dissident News
Dit kan niet waar zijn.eu
Diário de Notícias - Cartaz
Djamazz Centerblog
Docplayer.ru
Dolezite.sk
ДОТУ.org.ua / Dotu.org.ua
Double Standards
Dove sono le ragazze
Doy Cinco
Dreamdash
Dutch Amazing Nieuws
Dwarslezing
E.J. Bron
Earth Matters
Earth Matters
Económico Fórum pt
EconomicBlogs.org /
Мировая и рыночная
экономика
Статьи и книги

EC-planet
Eco-Humanisme Radical.org
Edelmetaal.Info
Educate Yourself
E-Foro Bolivia
Égalité & Réconciliation
Eindtijd in beeld
Élections Algérie
EliteTrader.ru / Элитный Трейдер
El Libre Pensador
Elkhadra
Eltimir / Елтимир
End the ECB
End US Militarism
天涯社区 /
(End of the world community)

Enrico Sabatino
Entrelector
Es.Sott.net
Etienne Chouard
EU Alert
Europe 2020
Europlouf
Eurostaete eu
Eva Anárion
Evolution de notre civilisation
Facebook
Fai te
FCCI
FDESOUCHE
Ferra Mula
Filosofia e Tecnologia
Fimdostempos.net
Finanza.com Blog
Finanza Online
Focus στην Οικονομία
Folha diferenciada
Forexaw
Fortune F. Desouche
Forum démocratique
Forum des Alternatives.org
Forum.for-ua.com
Forum Mondiale della Alternative
Four Winds
Français de France
Francisco Trindade
François de Siebenthal
Free Minds
Freedom Bytes
French News Online
French Revolution
Fronte di Liberazione dai banchieri
FTU.su
Fugada YouTube Forum
Future Fast Forward
Gabriele van Doorn
Geen Flauwekul
Generaal Pardon
Geografia e Luta - Prof. Mazucheli
Geopolíticablog
George Orwell Werkgroep
Gerakanhatimmm
Gest Credit
Gianfranco Vizzotto
Gino Salvi
Global Echo
Global Economic Intersection
Global Faultlines
Global Order
Global Research
Global Systemic Crisis
Golden Heart
Gorod.Tomsk.ru
Город.Томск
Goto 2012
Goudstaven-goudstukken
草根金融服务社 /
(Grassroots Financial Service)

Grioo
Guerre Libre Info.org
Henry Makow
Het echte nieuws.be
Het uur van de waarheid
Hidden Mysteries
Ho visto cose che voi umani
Holland 4 MPE
Ho visto cose che voi umani
Hubbert Peak
Huffington Post
Iceberg Finanza
Il nodo gordiano
Imperiya / Империя
Indebitati
Indymedia
Indymedia Portland
Info Guerilla
Infomare Per Resistere
Information Clearing House
Informazione in Rete
Infos différentes
Infowars Ireland
In Pursuit of Happiness
Institute of Evolutionary Economics
Instituto Reage Brasil
Intellezione
Intermarket & more
International Business Times
InvestGraf
Investors Hub
Iran Blog
Iran Daily
Iran File
IRIB Iran French Radio
Irish Public
Irish Timez
Irissan
Islam City
Isxys / ΙΣΧΥΣ
Ivan Mutov
Jean Marie Lebraud
Joomla
Joop.nl
Joop van Kleef
Jornal Fraternizar
Jornalggn.com.br
Jose Joa Net
Josè Maria Salvador
Journal la Mée
Journal Milénio
Journaux de Guerre
Kanie Tistory
Klein Paradijs
Klepsudra
Kollinos
Komitet / Комитет
Kostarof
L'éveil 2012
L'Observatoire de l'Immo
La banlieu s'exprime
Lanet Kiev
Las razones de Aristófanes
LeaksFree.com
Le Banquier Garou
Le Blog d'Eva
Le Blog de Nicole
Legion 5-9
Legio Victrix
Le Lot en Action
Le Metropole Cafe
Le Monde du Sud
Le Partisan de Gauche
Le Post
Les Indignés
Les moutons enragés
Leugens
Lettre d'Informations Stratégiques Internationales
Liberamenteservo.it
Libertatum
L.I.E.S.I.
Lit Corner
L'Olandese volante
Luminária
Macua Blogs Moçambique
Magok Vagyunk
Malarce sur la Thines
Manifeste pour un débat sur le libre échange
Mapeni School
Marianne2
Marista Urru
Market Oracle cn
Market Oracle co.uk
MasterNewMedia
Mathaba News
Maurício Porto
Max 1967
Maxi News
MBM Hautetfort
Mecano Blog
Melochi
Mens en Politiek
Mercato Libero News
Metropolis
Mga Diskurso ni Doy
Michel Collon Info
Middle East Online
Mondialisation Ca
Money Files
Mouvement Politique d'Éducation Populaire
Na Sombra.org
Nato nella tana
Natural Money
Nervyoko-bis
Newropeans Magazine
News Follow Up
Newzz in Ukrain
Niburu
Nieuw-Nederland
Nieuws-Flash
Norma Tarozzi
Nota.to-p.net / НОТАРИАТ
Notizie Libere
Notizie Silcea
Nous les dieux
Novusordoseclorum
NucNews
Nya Politiken
Ocastendo Blogs
Occupy Amsterdam
Occupy Network tv
Oil Crisis
Olo's Ramblings
Oko-planet.su / Око Планеты
Onderzoek 9/11
One Base.com
Ons geld
Ontdek Islam
Openbare Bank be
Os Bárbaros
Osservatorio Sovranità Nazionale
Osvaldo Bertolino
Our World / НАШ МИР
Oxygene.re
Pakistan News Service
Palestine - Solidarité
Panier de Crabes
Paper Blog fr
Paperless Korea
Paraguay Tistory
Partage dialoguer avec jean loup
Parti de Gauche 34
Partido Comunista Brasileiro
Patrice Mars
PCF Bassin
PCF Cap Corse
Peace by Truth
Peak Oil .pl
Pensare Liberi News
Pensioenblog
Perunica
Peter Pan's Paradijs
Philippe Vedovati
Pintxo
Planeta Caos
Planete Non Violence
Plein Overheid
Politics & Current Affairs
Portal Luis Nassif
Portland Independent Media Center
Post Jorion
Post Switch
Pragmatic Economist
Pravda / Правда
Primavera do 11
Project for the Old American Century
Prova Final
Puszta Igazság
Quo Fata Ferunt
Raise the Hammer
Ravage Digitaal
Rayven
Real Infos
Real Wealth Society
Recuperare Credit
Relapsing Fever
Resistance
ReRuBabs
Réseau International
Resistance 71
Résistance FR
Resistenze.org
Resistir Info
Resurs.by
Revolta Total Global
Robin Good
Rodon
Rol Club
Rue 89
Rus Nevod
Sahar TV Iran
Sandro Samuel
Saura Plesio
Schoonoord Web
Seigneuriage Blogspot
Sempre Vigili!
Shem.se
Siddharth Varadarajan
Signoraggio.it
Silver and Gold Shop
Silver Bear Cafe
Sociale Databank Nederland
Sociale Driegeleding
Sociologias
SOS-crise
Sott.net
Soutenir l'Afghanistan
Spartacus.info
Spazio Forum
Spiegelbeeld
Spraakloos
Sprookje Nieuws
Stampa Libera
Star People
Stienster Blogspot
Studien von Zeitfragen
Stop de bankiers
Storyo.ru / Страницы истории
Suciologicus
Sustainocratie
Svobodnoslovo / Свободно слово
Tegen Onzin
Textos A Voz do Povo.pt
The Movement
The People's Forum
The Pragmatic Economist
The Voice of Wakker Holland
The Wild, Wild Left
Tijdgeest Magazine
Time For Change
Timotv
Toine van Bergen
TomskNet.ru / Город.Томск
To-p.biz
Top-débats.info
Tora Yeshua / תורה־ ישוע
Trademan.org
Transatlantic Information
Exchange System
Transition Town Breda
Transcom Se
Triplo II
Truth Spring
Truth Move 9/11
Tunisia Today
Uitpers
UKIP Hillingdon
Um Novo Despertar
Uruknet Info
Vemiplast
Verborgen Nieuws
Vermelho.org.br
Verontruste Moeders
Veterans for America
Video data bg
Viewzone Magazine
Vilag Helyzete Blogspot
Vilistia
Visionair.nl
Vision Démocrate.net
V-Kontakte.ru / Вконтакте
Voix dissonnantes
Volya.ariy.org
Voprosik / Вопросик
Voy Com
Vrijspreker
Vues du monde
Vyacheslav Burunov
ВячеславБурунов
Wake Up From Your Slumber
Wakkere Mensen
Wall Street Pit
Want to know .nl
War and Peace / война и мир
Waterput klassiek
We Are Change Holland
We Are Change Rennes
Welcome Back UZ
Werkgroep George Orwell
What really happened
Wij worden wakker
Wiki Strike
Wisdia Encyclopedia
Worldissue Blog bg
World Prout Assembly
Wroom.ru
YouTube
Yursodeistivie / Юрсодействие
ZakonVremeni.ru
ЗаконВремени
Zebuzzeo
Zé Povinho no século XXI
Znanie-Vlast.ru
БезФормата.ru

Since 2006 the sites here above have published one or more of the court fool's articles. Some seem to be out of reach today, either because these websites or pages do not exist anymore, or because of other causes. To compliment them, I have chosen to keep them in the list.
Rudo de Ruijter

courtfool-favicon Особена благодарност:

Christine, Corinne, Francisco, Evelyne, Françoise, Gaël, Peter, Ingrid, Ivan, Krister, Jorge, Marie Carmen, Ruurd, Sabine, Lisa, Sarah, Valérie & Anonymous...

courtfool-favicon Благодарност за преводите:

StartTranslators

Alter Info
Carlo Pappalardo
Come Don Chisciotte
Ermanno di Miceli
Ivan Boyadjhiev
Jorge G-F
Lisa Youlountas
Jose Joaquin
Manuel Valente Lopes
Marcella Barbarino
Marie Carmen
Mary Beaudoin
Michel Ickx
Михаил
Natalia Lavale
Nicoletta Forcheri
Peter George
Resistir Info
Traducteur sans frontière
Valérie Courteau

StartJoinTranslators

courtfool-favicon Искате ли и вие да превеждате?

translator
Информацията спира пред езиковите граници. Вие говорите няколко езика? Например немски, испански или италиански? Помогнете на статиите на сайта Courtfool да преодолеят тези граници. Преведете статия. Предварително Ви благодаря!

контакт (english / français / deutsch / Русский):
Rudo de Ruijter
courtfool@xs4all.nl

Decrease text size
Increase text size

 

Банкерите и еврото

Рудо де Рюйтер,
Независим изследовател
Холандия

18 години след появата си еврото продължава да не функционира добре. Липсва му един съществен елемент, заради който еврото не може да стане надеждна валута. Скрити зад кулисите остават опитите на централните банки да го поддържат стабилно с помощта на временни спешни мерки.

Темата на статията накратко:

Банките отпускат пари, които всъщност не съществуват. Кредитополучателите получават баланс, квитанция от банката си. С негова помощ те могат да нареждат на банката да извършва плащания от тяхно име. Банките взаимно си припокриват платежните нареждания и в края на деня се налага да изплатят само оставащата разлика. По такъв начин те могат да работят с помощта на достатъчно малки суми. В същото време обаче възниква риск, че те няма да могат да се справят с възможните загуби. Банкерите понижават този риск, отпускайки все повече заеми и съответно въвеждайки все нови баланси в обръщение (инфлация). Това намалява стойността на всяка парична единица и позволява на длъжниците по-лесно да изплащат непогасените дългове. Този принцип предотвратява повечето загуби, които биха били предизвикани от несъстоятелните длъжници.

Този метод обаче има и своите недостатъци. Повече непогасени заеми означава и повече лихви за плащане. Всички лихви, които трябва да се изплатят, впоследствие се акумулират в потребителските цени. През 1950 година делът на лихвите в потребителските цени е едва 7%. Към средата на 1970-те тази цифра се удвоява (а днес тя вече надхвърля 35%!). От 1974 насам делът на лихвите също се увеличава и при данъците. По време на вълненията, последвали отмяната на златния стандарт през 1971, банките съумяват да убедят правителствата на страните от групата G10 да престанат да теглят заеми от централните си банки (тоест без лихва), а да заемат пари от частните банки с лихва. През следващите години лихвите върху лихвите предизвикват рязко увеличение на държавния дълг. Последвалите десетилетия на бюджетни съкращения и приватизация ликвидират много от социалните и културни достижения и фундаментално променят страните от G10. В резултат на това финансистите станаха тези, които определят правилата.

Няма предел на стремежа на банките да растат, но има предел на сумата на лихвите, които населението трябва да плаща. Именно затова, още от 1960-те години насам, банкерите лобират за „отворени” граници, което да им позволи да паразитират върху по-голямо население. Именно в тази точка се пресякоха мечтите на някои еврофили за единна европейска валута и спешната необходимост на банките да се разширяват. В създадената през 1990г еврозона банките получават свободното движение на капитали, а десетилетие по-късно се появява и еврото. Въпреки това еврозоната бе (и продължава да бъде) далеч от състоянието, което би ѝ позволило да поддържа единна валута. В частност, за да се поддържа циркулацията на валута е нужна централна фискална система, която да предотвратява струпването на парична маса в едни места и недостига ѝ в други. Липсата на подобна централизирана фискална система вече предизвика тежки проблеми в редица страни. Днес централните банки използват счетоводни трикове, за да може да стабилизират по някакъв начин обръщението на еврото, поне за известно време.

Banker opens barrier
Вече имаме свободно движение на капитали.
Можеш да вдигнеш бариерата!

Съдържание:

1. Ранните „евро”
2. Отпускане на несъществуващи пари
3. Паричното обръщение
4. „Евро”-планът от 1970г.
5. Краят на златния стандарт от 1971г.
6. Тихият преврат от 1974г.
7. Дефектното евро
8. Спешни решения за еврото
9. Когато еврото рухне

 

1. Ранните „евро”

Еврото не е първата европейска валута. Стойността на предишната евровалута бе покрита със злато или сребро, съдържащо се в монетите. Сегашното евро не е покрито от нищо. Европейската централна банка (ЕЦБ) може свободно да го създава и харчи. А това пък води до странни ситуации...

• Първото „евро”

Joachimsthaler

През 16-и век в богатите на сребро долини на Бохемия били сечени различни монети, всяка носеща името на съответната долина. Първият вид монети били Йоахимщалер от 1518г. В Германия те били наричани „талери” („толари” на чешки, „долари” на английски и „даалдери” на холандски).

Holy Roman Empire

От 1566г. талерът бил въведен и в Светата Римска Империя и му бил присвоен определен сребърен стандарт. [1] В различните страни били приети различни негови подразделения. Въпреки че съдържанието на сребро в стандарта няколко пъти било променяло, монетата продължавала да се използва в Европа в продължение на няколко столетия.

• Второто „евро”

През 19-ти век в обръщение се намирали и сребърни и златни монети. При международните плащания монетите често били претопявани. За да се избегне това, през 1865 Франция, Белгия, Швейцария и Италия решават да секат монети с еднаква стойност, по 4,5 грама сребро и 0,29 грама злато. Испания, Гърция, Румъния, България, Сърбия, Сан Марино и Венецуела по-късно въвеждат подобни монети. В скандинавските страни собствен валутен съюз се учредява през 1867. [2]

Latin and Scandinavian Currency Union
Латински и Скандинавски валутни съюзи

Скоро „латинският” валутен съюз започва да изпитва проблеми заради нестабилните цени на златото и среброто и постоянното им колебание. Сребърните монети ту се обезценявали, ту отново се оскъпявали. Освен това икономическата ситуация във всяка страна била различна, поради което в една страна изпитвали недостиг на монети, а в други се натрупвали големи запаси. Били свиквани нови конференции, регулации, нови правила, а през 1873 бил ексклузивно избран златният стандарт. Дълговете, войните и печатните банкноти довели в крайна сметка до закриването на валутния съюз през 1926.

2. Отпускане на несъществуващи пари

Изобретяването на парния локомотив (1804), телеграфа (1837), телефона (1876), крушката (1879) и автомобила (1883) довеждат до рязко увеличаване на нуждата от инвестиционни пари.

first transcontinental railroad
Завършване на първата Транс-континентална ЖП линия през 1869г.

• От златари до банкери

В началото на тази революция сред богаташите и търговците било прието да доверяват съхранението на златните си монети на златаря срещу малка такса, тъй като той разполагал с надеждно хранилище. Златарят съответно изписвал бележка (обещание), с която те могли да изтеглят златото си или да купуват с него стоки. С парите, които златарят печелел, той също така предоставял заеми. Повечето кредитополучатели предпочитали да получат бележка, отколкото да мъкнат торба със златни монети. Поради тази причина златото често оставало в хранилището.

the goldsmith's tale

YouTube YouTube: The Goldsmith tale

С увеличаване на търсенето на заеми златарите също започнали и да отпускат златото на депозиторите си. Те също искали част от лихвите и по такъв начин златарят се превърнал в банкер, който, от една страна, получавал на доверие жълтици, а от друга – ги отпускал под формата на заем на други клиенти.

Все по-голямото търсене на заеми карало златарите да дават разписки за златни монети, с които всъщност не разполагали. Докато броят на клиентите, които идват едновременно да си изтеглят златото, не бил прекалено голям, никой не забелязвал тези номера и съответно можело да се събира още повече лихва.

• Частично резервно банкиране

Това било началото на отпускането на несъществуващи пари. Във финансовата литература това се нарича „частично резервно банкиране” (банките разполагат само с малка част от наличността, която се изисква за изплащане на сумите, дължими на клиентите). Тази система днес е стандартна в западния свят. [3] Въпреки, че този процес е оформен със закони и регулации, от етична гледна точка това си остава вид измамничество и наподобява фалшифицирането на пари. [4] Това също е и основния източник на постоянни проблеми при банките.

• Турбулентен ръст в САЩ

Около 1840г. Съединените Щати разполагат с близо хиляда банки. Около 1860-а те вече наброяват до 1300, при което съществуват до 7000 различни банкноти. [5] А към 1920г. банките са вече около 30 000. [6] Този ръст бива придружен от редовни банкови кризи, например през 1819, 1837, 1857, 1873, 1893 и 1907г. [7], при което понякога се случвало стотици банки да фалират почти едновременно.

• Федералният Резерв

Кризата от 1907 става спусъка, който води до създаването на Федералния Резерв през декември 1913г. Тази централна банка получава изключителното право да създава официалните долари, да регулира останалите банки и ограничава банкрутите благодарение на система с общ паричен фонд, с който проблемните банки да могат да бъдат спасявани.

• Централни банки

Една от важните особености на централните банки е, че те сами се разпореждат с приходите си и са независими от правителствата. Всичко това е заложено в статутите им и в специалните закони и регулации. [9]

• Полет напред

Фактът, че частните банки отпускат несъществуващи пари, ги прави много уязвими. Естествено, те нямат достатъчно средства за изплащане на балансите на всички клиенти в случай, че те поискат парите си. Но те също нямат достатъчно средства за справяне със загубите си в случай на икономическа рецесия и несъстоятелност на кредитополучателите. Банките се опитват да избягват подобна рецесия чрез създаването на перманентна инфлация. Те го правят, отпускайки постоянно все повече кредити, което води до появата на все повече баланси в обръщение и съответно обезценяване на всяка единица пари. В резултат на това кредитополучателите получават изгода от понижението на стойността на непогасените дългове и им става по-лесно да ги изплащат, а банките избягват по-голямата част от загубите, които биха възникнали ако нямаше инфлация.

Този метод обаче не може да се прилага до безкрай. Повече непогасени дългове значи и растящо лихвено бреме, което оскъпява стоките и услугите и в крайна сметка трябва да бъде заплатено от потребителите. По тази причина банките не могат да оцеляват безкрайно време с едно и също население.

3. Паричната циркулация

Чрез заемите банките въвеждат постоянно нови банкови баланси в обръщение, но последващите плащания, направени с тези баланси, не се разпределят спонтанно сред цялото население, въпреки че всеки се нуждае от „пари”, за да живее. Задача на правителствата е да събира данъци и да преразпределя тези „пари” чрез държавните разходи. Чрез този процес политиците определят доколко това разпределение се извършва по полезен, социален и честен начин.

Разпределението трябва да се извърши и географски. Пари се движат от места, където потреблението е по-голямо от производството и стига до местата с повече производство. Чрез таксите трябва да се направи така, че парите се изтеглят от местата, където се струпват, и се вкарват обратно в местата, където възниква недостиг. Това, например, може да се случи чрез създаването на държавни услуги или университети в тези места. Съответно част от данъците от най-продуктивните зони отиват в по-непродуктивните места. Ако този процес не съществуваше, то хората в по-непродуктивните места щеше да се налага да теглят все повече заеми, за да оцелеят. Заемането пък означава допълнителни банкови баланси в обръщение, тоест повече инфлация за цялата страна. На всичкото отгоре растящото дългово бреме би намалило производителността. Ние не искаме това да се случи. Затова – в рамките на отделната държава – се прилага принципа на солидарност.

Имайте предвид, че при прекалено ниски данъци и/или неадекватни държавни разходи фирмите и банките биха се сблъскали със сериозни проблеми, тъй като би се увеличило числото на несъстоятелните платци.

4. „Евро”-планът от 1970г.

Увеличаващите се дългове означават и че банките не могат да паразитират върху едно и също население безкрай, тъй като в определен момент хората просто няма да могат повече да се справят с лихвеното бреме. [10]

Bankers inflate debts

Би било рисковано да се позволи на банките свободно да растат отвъд националните граници, тъй като променящите се закони, недостатъчния контрол, променящите се обменни курсови и девалвацията могат да водят до неприятни изненади. Затова международното движение на капитали оставаше регулирано и ограничено.

Още от самото начало в рамките на европейската кооперация съществуваше желание да се стигне до единна валута. В такъв случай нищо нямаше да пречи на банките да растат из цяла Европа. Но логиката подсказва, че подобна единна валута би мога да се появи едва накрая като последен камък в основанието на Европейски съюз, който разполага с централизирана данъчна система, гарантираща адекватно разпределение на „парите”, които попадат в обръщение чрез кредитите на частните банки. Но банкерите не можеха да чакат толкова дълго.

Pierre Werner
Пиер Вернер / Pierre Werner

По тази причина през 1970 година Пиер Вернер (Премиер на Люксембург и също банкер) предлага създаването на обща валута, която според него би могла да се осъществи в рамките на десетилетие. Забележителното в случая е, че той използва за пример Федералния Резерв в САЩ, напълно игнорирайки огромните разлики в икономиките на европейските страни. [11]

• Оптимална валутна зона

Milton Friedman
Милтън Фридман / Milton Friedman

Още по онова време водещи икономисти като Милтън Фридман предупреждават, че единната валута може да работи нормално само в икономически хомогенна зона, където хората също така могат лесно да пътуват до места с висока активност. Европейските страни обаче нямат равни икономически възможности, а възможностите за мобилност на работната ръка са много ограничени.

Така или иначе докладът на Пиер Вернер от октомври 1970 изчезва в чекмеджето, тъй като само половин година по-късно финансовия свят се променя.

5. Краят на златния стандарт през 1971

В Бретън Уудс през 1944г. 43 страни съюзници във войната се съгласяват да запазят обменните си курсове фиксирани спрямо долара, който от своя страна представлява определено количество злато. Успехът на долара води и до това, че различни стоки, нефт, газ и много други започват в световен мащаб да се търгуват срещу американската валута.

Fort Knox
Форт Нокс, добре известният златен трезор на САЩ

Чуждите централни банки имали право да обменят доларовите си излишъци в САЩ срещу злато. По време на войната във Виетнам (1955-1975) обаче САЩ изхарчват много повече долари отколкото им позволяват златните резерви, поради което през 1971 те вече са неспособни да предоставят злато. Това бележи и края на златния стандарт. Оттогава валутите стават фиатни, което означава, че не са покрити с нищо. Предлагането и търсенето на финансовите пазари определят обменните ставки.

6. Тихият преврат от 1974. (Във Франция през 1973 [12])

До 1974 правителството заема пари от централната банка. И тъй като централната банка, след като приспадне разходите си, изплаща приходите си на хазната, заемането всъщност се извършва без лихва. През 1974, възползвайки се от суматохата около рухването на златния стандарт, банкерите убеждават финансовите министри от страните членки на G10 да престанат да заемат пари от централните банки (тоест без лихва), а да го правят срещу лихва от частните финансисти. За банките кредитирането на правителството не носи рискове. Властите винаги могат да съберат данъци. Лихвите са като безплатна манна небесна. Оттогава в страните от G10 към банките започват да текат стотици милиарди данъчни пари.

Този финансов преврат напълно променя страните от G10. Заради лихвите, начислявани върху лихвите, държавните дългове скачат до небесата.

Belgian public debt 1970-2011   Dutch public debt 1900-2015

Public debt UK, 1900 - 2015   Canada's National Debt 1940-1987
Държавни дългове в Белгия, Холандия, Британия и Канада.  

• Неоправдан

Естествено, да се позволява на частните банки да паразитират върху държавните разходи си е истинска несправедливост. Ако имахме етична и честна парична система, то властите щяха да въвеждат парите ни в обръщение чрез държавни разходи, а банките щяха да получат възможност да заемат и отпускат само съществуващи пари. В една етична и устойчива система нямаше изобщо да се образуват държавни дългове. Тогава разликата между държавните разходи и данъчните приходи щеше просто да представлява парите в обръщение. [13]

• Последствия в Холандия

бюджетни съкращения в полицията ...
бюджетни съкращения в полицията ...

Click to enlarge

В опит да се намалят дълговете и лихвеното бреме, приватизирани биват такива обществени обекти като газоснабдяването, водата, електричеството, пощите, телефонията, жп транспорта, медицината и др., а също драстично се намаляват разходите за полицията, армията, образованието, спорта, културата, болниците и социалните помощи. Държавните предприятия биват завзети от търсещите печалба финансисти. От някога грижещото се за гражданите си правителство днес е останал само разпадащ се скелет, който е управляван от Брюксел подобно на марионетка на конци.

Government has become a puppet on a string commanded by Brussels

 

• Пластмасови пари

След тихия преврат от 1974г. банките оптимизират печалбата си още повече с въвеждането на електронните методи за плащане – дебитните и кредитни карти и плащанията чрез интернет. По този начин те получават възможност още повече да намалят нуждата да разполагат с налични пари.

plastic money

• Споразуменията от Базел, 1988

При все по-малко количество налични пари растат и рисковете. В същото време банките получават все повече свободи и ограниченията върху движението на капитала в бъдещата еврозона в по-голямата си част са премахнати още преди да се появи обща централна банка.

През 1988г., централните банки решават да установят изисквания по капитала. [14] За кредитиране на бизнеса и индустрията банките трябва да разполагат с капиталов еквивалент равен на 8% от непогасените заеми, 4% за ипотечни кредити и 0% за държавни заеми. По отношение на непогасените рискове изискваният капитал не изглежда кой знае колко, но ефектът от това правило е, че банките трябва да добавят част от печалбата към капитала си преди да могат да отпуснат нови заеми.

7. Дефектното евро

През 1999, въпреки предупрежденията на Милтън Фридман и други, еврото бива въведено в условията на икономически нееднородна зона и без необходимата в случая централна данъчна система, която да осигури надеждното парично обръщение.

Eurozone 2002

Банкнотите с гръцки печат били вече готови и Гърция става новия член на еврозоната през 2001. Както можеше да се предположи, скоро след това нещата се объркват. Причината не беше в „корумпираните политици” и „мързеливите гърци” както тръбеха холандските политици, опитвайки се да прикрият липсата на финансови познания и разбиране на проблема. Ако говорим за работни часове в страните от OECD, то Гърция се нарежда 3-та с 2042 часа годишно, докато Холандия например е на предпоследно място (34) с 1425 часа на година. [15] А ако става въпрос за доказана корупция, то холандското финансово министерство с неговите привилегии за фирмите, които избягват плащането на данъци и съществуват само като пощенски адреси, може да се сравни с някоя бананова република!

Холандия обаче е номер едно в извличането на полза от търговията вътре в еврозоната. И заради липсата на подходяща данъчна система в еврозоната, Холандия има най-голям принос за бедността в страните от еврозоната с ниска производителност.

• Парично обръщение в еврозоната

Когато стоките от страните с ниска себестойност (като Холандия и Германия) могат свободно да се внасят в страни с по-висока стойност (като Гърция, Португалия и др.), потребителите естествено ще предпочетат по-евтините вносни стоки.

Circulation of euros

Еврото напуска страната под формата на плащания за вносните продукти, докато местните производители банкрутират, безработицата расте, а данъчните постъпления намаляват. На правителството се налага постоянно да взима нови заеми, което в крайна сметка го прави зависимо от волята на спекулантите, които вдигат лихвените ставки и правят съответната страна зависима от външната "помощ".

За да може европейската валута да функционира надеждно е необходима обща данъчна система, с помощта на която еврото да се изтегля от местата, където се трупат излишъци, и да се вкарва обратно в местата, където възниква паричен недостиг.

Intra-euroarea Trade balances 2012
На базата на данните за износ от OECD

Най-много евро се трупат в Холандия…

В горния пример от 2012г. приходния излишък в Холандия, Белгия, Ирландия и Германия би следвало да бъде насочен в дефицитните страни, тоест във Франция, Австрия, Испания, Гърция и Португалия (обърнете внимание, че описаната по-горе ситуация всяка година сериозно се променя).

• Еврото се появи преждевременно

Еврото можеше евентуално да стане последния камък, положен в основанието на Европейския съюз, но банките не можеха да чакат и им беше нужно колкото може по-скоро да прескочат националните граници, за да продължат разрастването си.

Еврото бе въведено преди да бъде създадена подходяща данъчна система вътре в еврозоната. Много от страните, въвели в употреба еврото, вече изпитват последствията от това. На прага на задлъжнелите страни вече чакат Международния Валутен Фонд (МВФ), Европейската Централна Банка (ЕЦБ) и Европейската Комисия (ЕК). Тези страни сега знаят какво представлява еврото.

За щастие още имаме еврото!
За щастие още имаме еврото!

Държавите с по-висока производителност още не са осъзнали нищо. Поне за момента те няма нужда да се тревожат. Все още няма нищо, което да показва, че в близко бъдеще в еврозоната ще се появи данъчна система, която да пренасочва търговските излишъци от страните-експортьори обратно в страните, които повече внасят.

А как стояха нещата преди появата на еврото?

• Преди еврото

Когато дадена държава внасяше повече отколкото изнасяше, тя имаше възможност да девалвира националната си валута. По този начин вносните продукти ставаха по-скъпи за местното население (на гърците, например, се налагаше да плащат повече драхми, за да купуват стоки в немски марки). За чуждите купувачи местната продукция съответно поевтиняваше. Вносът се затрудняваше, износът растеше и така икономиката на страната се стимулираше. Например през 1995 Гърция и Португалия внасяха доста повече, отколкото изнасяха. По отношение на брутния вътрешен продукт търговският им дефицит съставяше 11% и 9% съответно. Това обаче не довеждаше до никакви сериозни проблеми. Те все още имаха възможността да девалвират валутите си.

• С еврото

Еврото работи като фиксирана обменна ставка. Страните, които използват еврото, повече нямат възможност да девалвират валутата си. Без адекватна обща данъчна система държавите с по-ниска производителност са обречени да изпаднат в дългове.

So this romance was a dupe?

• Неравни възможности

Създалата се ситуация не е по вина на страните, които се сблъскаха с тези проблеми. Те се подлъгаха по красивите обещания за процъфтяване в еврозоната. Проблемът на еврозоната е прост. Икономически тя не представлява еднородна зона. Между отделните страни съществени разлики в стойността на производство. Те основно се дължат на свойствените разлики между тези държави, като например разликата в климата, качествата на обработваемите земи, наличието или отсъствието на горива, суровини и достатъчно прясна вода, транспорта и инфраструктурата (планински релеф или 10000 острова като в Гърция например), както и езиковите и културни различия. Освен това средните транспортни разходи са по-високи за страните, които се намират в периферията на еврозоната.

• Най-доброто решение

Затова най-доброто решение, което може да създаде просперираща Европа, НЕ е създаването на единна валута, а доброто взаимодействие, при която всяка страна определя какво ѝ е нужно да внася и какво може да предложи като възможен износ. Само когато започнем да уважаваме едни други, а търговията се свежда до това, което е нужно на всеки от нас, ще можем да осигурим просперитет за всички. Това няма как да се случи докато продължава жестоката конкуренция помежду ни и се опитваме да удавим най-слабите в дългово блато.

8. Спешни решения за еврото

За кратко време бяха създадени спасителни фондове на стойност стотици милиарди евро. Целта им беше не толкова да спасяват еврото, колкото да помогнат на кредиторите да се справят със загубите си. Тези фондове бяха последвани и от ЕСМ – Европейския стабилизационен механизъм, създаден през 2012г.

Blijf rustig, wij bouwen Europa
Тихо! Ние строим Европа!

Той представлява банка, която има правото да заграбва неограничени суми от хазните на страните-членки на еврозоната, тоест от джоба на данъкоплатците, и да ги използва без каквато и да е форма на демократичен контрол, принципно да предоставя спешни заеми в еврозоната. Договорът по ЕСМ обаче е съставен по такъв начин, че банката не може да бъде съдена. Фактически те могат да правят с парите каквото си искат. Документът е като същинска покана за корупция.

• Количествено изравняване

Още от преврата през 1974 насам банките имаха твърде малко наличност в сравнение с неизплатените заеми, а правителствата имаха (и все още имат) висок държавен дълг. Високият държавен дълг е заплаха за еврото в случай, че спекулантите вдигнат лихвените ставки. От тази гледна точка не е чудно, че ЕЦБ масово купуваше държавни облигации, особено тези, които бяха държани от банките. По такъв начин банките получиха повече налични пари, а централните банки се сдобиха с държавни облигации.

• TARGET-2

Когато клиентите нареждат на банката си да извърши плащане от тяхно име, тези плащания се групират в банките и всички изходящи и входящи плащания в по-голямата си част компенсират едни други. В края на деня само оставащите разлики се превеждат чрез централната банка. Що се отнася до международните плащания, те се осъществяват между националните централни банки. В страните от еврозоната, от 2008 насам, това се прави с помощта на системата на ЕЦБ, наречена TARGET-2.

В този случай централните банкери успяха да измислят хубав трик, който да спаси еврото за известно време. Най-големия проблем на еврото е големия отток на пари от южните държави-членки заради дисбаланса в производителността между страните от еврозоната.

Централните банкери се опитват да възпират този отток с помощта на счетоводни методи. Плащането от гръцки вносител на германски износител в момента изглежда така: гръцкия вносител нарежда на банката си да плати на немския износител. Банката приспада сумата от баланса на вносителя и плаща парите на гръцката централна банка, съобщавайки, че парите са предназначени за немския износител. По пътя на логиката гръцката централна банка сега трябва да плати парите на немската централна банка, която след това трябва да ги трансферира в банката на износителя. Това обаче не се случва. Гръцката централна банка задържа парите, а немската централна банка създава нови пари, с които да плати на банката на износителя. Централните банки взаимно водят сметка за това колко трябва да получат едни от други или колко си дължат.

TARGET2 balance

Click for enlargement

Вземанията и пасивът по Target2 се натрупват от националните централни банки в Европейската централна банка. Към юли 2017г. немската централна банка следва да получи 86,5млрд. евро от ЕЦБ, а холандската – 101,5млрд. Италианската централна банка дължи 397,7млрд. евро на ЕЦБ, следвана от испанците, които дължат 383,2млрд. евро. [17]

В резултат на това германските банки постоянно получават повече (нови) пари от централната си банка под формата на плащания за изнесените стоки. Те имат налични излишъци. От друга страна банките в Гърция изпитват постоянен отток на налични пари. За да получат нови пари, те по принцип трябва да продават висококачествени облигации или дялове на централната си банка и, както обикновено, да поемат задължение, че ще ги откупят обратно на определена дата и на по-висока цена. [18] Но поради постоянния отток на налични пари тези облигации в определен момент свършват. За щастие централните банки имат правото да приемат и облигации с по-ниско качество. И тъй като банките са длъжни да ги изкупуват обратно на по-висока цена, централната банка пак може да печели от тях. Така че не е чак толкова съществено какво именно купува централната банка, за да създава пари за нуждите на банките.

• Умисъл?

Съществуването на това решение явно показва, че всъщност не е било нужно да се създава ситуация, при която правителствата да стават мишена на финансови спекуланти, които манипулират лихвените ставки. Очевидно е, че това е било направено умишлено, с цел правителствата да се окажат в отчаяно положение и да бъдат принудени да приемат промените, налагани от МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия.

9. Когато еврото рухне

С помощта на спешните решения централните банки могат да поддържат еврото стабилно само до определено време. В крайна сметка единната валута ще се сведе до фактора солидарност и нуждата да се решава въпроса с дълговете на всички членове. Не виждам това нещо да се случи скоро в Европа.

А когато еврото рухне? Тогава всички ще се освободим от него и тази авантюра ще влезе в историята като най-скъпия паричен експеримент правен някога. А и когато еврото се срине, то повече няма да има никаква стойност и всички дългове, деноминирани в евро, ще изчезнат. Хубаво нали?

Естествено, зависи дали вместо него ще получим нещо по-добро. Шансовете за това ще останат нулеви докато не се сдобием с истинска демокрация, а парламентите не престанат да се превръщат в заложници на трима-четирима партийни босове, който задкулисно се договарят какви закони да се приемат. Тези партийни босове се стремят да вземат властта еднолично, което ликвидира възможността за демократично функциониране на парламента чрез открити и свободни дебати с участието на всички парламентаристи. При подобно сластолюбие и жажда за власт никога няма да получим парична система, действаща на демократичен принцип.

 

Източници и пояснения:

[1] Талерът в Римската империя
      https://infogalactic.com/info/Thaler

[2] Латинският валутен съюз
      https://nl.wikipedia.org/wiki/Latijnse_muntunie

[3] За да разберете как работи паричната система, четете:
      Магията на банкерите
      Банковият тумор

[4] Необезпечените банкови баланси са сравними с фалшивите пари.

Банката не отпуска съществуващи пари. Банката създава нови баланси чрез ред счетоводни методи, при което в балансовия отчет дългът на кредитополучателя се записва в дебитната част и баланс със същата сума се записва в кредитната част на кредитополучателя. Създаването на банков баланс по такъв начин е сравнимо с вкарването в обръщение на фалшифицирани пари. Балансът взима стойността на подобна сума пари, която вече се намира в обръщение. С добавянето на този баланс средната стойност на всички пари намалява малко. Съответно новият баланс е за сметка на всички, които притежават пари. Единствената разлика с фалшивите хартийки е, че фалшивите пари на банкера след време излизат от обръщение. Това става когато банкерът ликвидира създадения в счетоводните документи баланс в същия момент, в който кредитополучателя го изплаща. Факт е, че през целия период на съществуване на заема балансът представлява на практика фалшиви при. Освен това, тъй като банкерът отпуска нови заеми още преди предходните заеми да са свършили, измамата става непрекъснат процес и той фактически по нищо не се отличава от действията на фалшификаторите.

[5] 1300 банки около 1860г.

Liberty, Equality, Power: A History of the American People, Volume 1: To 1877 By John M. Murrin, Pekka Hämäläinen, Paul E. Johnson, Denver Brunsman, James M. McPherson, P. 416

[6] 30,000 банки към1920г
      http://www.wsj.com/articles/SB122360636585322023

[7] Банкови кризи, 19-ти век
      http://history1800s.about.com/od/thegildedage/a/financialpanics.htm

[8] Тайният план за Федералния Резерв

През 1910г. представители на фамилиите Ротшилд и Варбург от Европа и Морган и Рокфелер от САЩ тайно се срещат на о-в Джекил край източния бряг на Щатите.
The creature of Jekyll Island, Edward Griffin

[9] точка 7 от статутите на ЕЦБ и ЕСЦБ:

...нито ЕЦБ, нито националните централни банки, нито членовете на техните управителни органи могат да търсят или приемат указания от институции, органи, офиси или агенции от Съюза, от което и да е правителство на страните-членки или от друг орган…
https://www.ecb.europa.eu/ecb/legal/pdf/c_32620121026en_protocol_4.pdf
...нито ЕЦБ, нито националните централни банки, нито членовете на техните управителни органи могат да търсят или приемат указания от институции, органи, офиси или агенции от Съюза, от което и да е правителство на страните-членки или от друг орган… Statutes ECB

[10] Растящото лихвено бреме, което в крайна сметка трябва да се плати от потребителите.

Растящото лихвено бреме, което в крайна сметка трябва да се плати от потребителите.
Creutz_Mehr_als_35_Prozent_Zinsen_in_den_Preisen.pdf   en  http://www.vlado-do.de/ money/index.php.de

[11] Докладът Вернер от 1970г. относно общата валута
      Werner report

[12] Ellen Brown: Канада: История за две парични системи A tale of two money systems

Във Франция приватизацията на паричното предлагане за правителството се случва през 1973. По този повод в Agoravox пише следното:

Финансов и политически преврат в 4 действия:
1во действие: Франиця приватизира създаването на пари През 1973 финансовият министър Валери Жискар Д’Естаин (по времето на президента Помпиду, бивш генерален директор на банката на Ротшилд) редактира статута на Банката на Франция с помощта на закон 73-7, който забранява на френската централна банка да отпуска аванси или заеми на държавата.

2ро действие: Законът е европеизиран
През 1992 точка 104 от договора от Маастрихт забранява на ЕЦБ и централните банки на страните да отпускат аванси или заеми на държавите или държавните органи. Този закон съответно се разпространява в цяла Европа.

3то действие: Одобрен е проектът за европейска конституция. Точка 123 от договора от Лисабон буквално копира текста на т.104 от договора от Маастрихт.

3то действие: Одобрен е проектът за европейска конституция. Точка 123 от договора от Лисабон буквално копира текста на т.104 от договора от Маастрихт.

http://www.agoravox.fr/actualites/economie/article/traite-de-lisbonne-article-123-le-75113

[13] Пари в обръщение вместо държавен дълг
      Банковата система накратко

[14] Капиталови изисквания, 1988г.
      http://www.bis.org/publ/bcbs04a.pdf

[15] Работни часове: гърците са 3-ти, холандците – 34-ти
      https://en.wikipedia.org/wiki/Working_time#OECD_ranking

[16] Източник: OECD, експортни данни 2012, Free On Board (FOB), трета четвърт на 2014г.
      http://www.oecd-ilibrary.org/trade/monthly-statistics-of-international-trade_22195041
      http://www.keepeek.com/Digital-Asset-Management/oecd/trade/monthly-statistics-of-international-trade/volume-2014/issue-3_msit-v2014-3-en

[17] според http://daskapital.nl/2017/09/goed_nieuws_over_target2_het_k.html

[18] Относно създаването на парите от централните банки, четете:
      The magic of bankers

31 октомври 2017, последна редакция: 4 ноември 2017

 

За отзиви и отговори можете да се свържете с автора чрез www.courtfool.info .

Ако желаете, можете да препратите или публикувате статията във вестници и сайтове (посочвайки името на автора)

(Ако копирате статията, може свободно да ползвате и изображенията в нея. Иконката – http://www.courtfool.info/images/Keys/Magnifier.jpg пренася към увеличения формат на изображенията, които изскачат с дажавскрипт код. Може свободно да използвате джаваскрипта или просто да игнорирате редовете, в които се съдържа http://www.courtfool.info/images/Keys/Magnifier.jpg

Признательность за переводы: Ivan Boyadjhiev

 

Ако желаете да получавате съобщение при появата на нова публикация онлайн, просто използвайте следния линк:

flag BG   Желая да получавам имейл при появата на нова статия на български език
ако връзката не работи , моля , изпратете имейл
.
адрес: courtfool@xs4all.nl
предмет:
Subscribe articles BG