courtfool.info
The court fool reveals
secrets behind world events
list of articles
StartListOfArticles

Тайните, криещи се зад парите:

Банкерите и еврото
Вече имаме свободно движение на капитали.
Можеш да вдигнеш бариерата!

Банкерите и еврото Банкерите и еврото


The bankers hat

The magic of bankers Магията на банкерите

Always growing debts

The cancer of bankers Банковият тумор

Ако подпишете тук, ще ви дам баланс 1000 долара, а Вие ще ми дължите 1000 долара плюс лихвите.
Ако подпишете тук, ще ви дам баланс 1000 долара, а Вие ще ми дължите 1000 долара плюс лихвите.

Банковата система накратко

Тайните на парите, лихвите и инфлацията
Само с малко количество пари банкерите могат да плащат един на друг милиони…

Тайните на парите, лихвите и инфлацията

no key Дебит, кредит, банка!

История за две парични системи
Политиците раздават милиарди на частните банкери...

История за две парични системи

Частни банки или банка на правителството

Частни банки или банка на правителството

От държавен дълг към държавни пари

По пътя към устойчива икономика

fractional reserve bank

Банкова криза? Реформа!

Wall_Street_Bull

flag UK   Banking explained:
the Derivative Scam



courtfool-favicon Тайните, скрити зад еврото:

Лудостта на еврото

Лудостта на еврото

Вън от еврото, а след това?

Вън от еврото, а после?

EСМ, новият европейски диктатор!
ЕСМ – новият европейски диктатор!

EСМ, новият европейски диктатор

YouTube: новият европейски диктатор!

YouTube: новият европейски диктатор! /> YouTube: Диктатурата на ЕСМ, ограбваща хазните в 3 мин. 51 сек.

EСМ, новият европейски диктатор!

Тишина! Ние строим Европа!

flag UK   ESM, a coup d'état in 17 countries!

flag RU   ЕСМ – переворот в 17 странах!


Нямащата край гръцка трагедия… Зевс насилва Европа

Нямащата край гръцка трагедия… Зевс насилва Европа

courtfool.info key Зевс насилва Европа

Goldman_Sachs

ESM, How Goldman Just Captured Europe ECM: как Голдман Закс уви пипалата си около Европа

НАТО спасява еврото в Либия
НАТО спасява еврото в Либия

НАТО спасява еврото в Либия

Обама и Саркози в Либия
Обама и Саркози в Либия

Имейлите на Хилари Клинтън за Либия

Euromania

courtfool TouTube key EUROMANIA by Peter Vlemmix (flag UK)

Ascensao_e_queda_do_euro

flag Portugal
Autores:
Rudo de Ruijter
Yannis Varoufakis
Costas Lapavitsas
James K. Galbraith
Gerard Dunénil
Michael Hudson
Ed Dolan
Jacques Nikonoff
Jean-Claude Paye
Eugénio Rosa
Jorge Figueiredo

courtfool.info favicon Тайните зад демокрацията:

power to the people

Пътят към демокрацията

Кокошият парламент

courtfool.info key Кокошият парламент

Ново:Странният холандски референдум

Странният холандски референдум



Rutte срещу Erdogan, 11 март 2017г.
Burada patron değil, Erdogan değilim !

Rutte срещу Erdogan, 11 март 2017г. Холандския премиер Руте не позволява на турските министри да посетят среща в подкрепа на Ердоган.


courtfool-favicon Тайните зад войната в Ирак:

Цената, щетите и опасността, породени от долара
Цената, щетите и опасността, породени от долара

Цената, щетите и опасността, породени от долара

Иракски Мемориал

no key Иракски Мемориал


courtfool-favicon Тайните зад войната в Афганистан:

Нефтопроводите към 9/11

Нефтопроводите към 9/11

Нефтопроводите към 11 септември



courtfool-favicon Тайните зад обвиненията срещу Иран:

Нахлуване на пазара на ядрено гориво
Нахлуване на пазара на ядрено гориво

САЩ-Иран: нахлуване на пазара на ядрено гориво

courtfool.info yellow key Изтриване на Израел от картата?


courtfool-favicon Сбогом на ръста:

World Energy And Population

Световната Енергия и Населението: Перспективи до 2100

flag UK   World Energy and Population

flag RU   Мировая Энергия и Население


Енергийна криза: Повратната точка за човечеството

flag UK   Energy crisis:
Turning-point of humanity

flag RU   Энергeтический кризис: Поворотный пункт человечества


courtfool-favicon Факти и лъжи относно климата:

The clockwork of the Earth and Sun

flag UK   The clockwork of the Earth and Sun

flag France   L'horloge de la terre et du soleil

The activity of the Sun

flag UK   The activity of the Sun

flag France   L'activité du soleil

CO2: scare, claims and fraud...

flag UK   CO2 scare, claims and fraud...

flag France   CO2, panique, affirmations et fraude...


courtfool-favicon Разкриване на тайните:

Ще пробудим ли гражданите?
Ще пробудим ли гражданите?

courtfool.info key Пробудете се, граждани?


courtfool-favicon Изключителна оферта:

Confused_perspectives

Иван Бояджиев, Изкривени Перспективи, 40 x 50 cm Иван Бояджиев
Изкривени Перспективи
40 x 50 cm
Натиснете тук...




courtfool-favicon Хумор:

Капитализмът има алтернативи...
Капитализмът има алтернативи...

no key Протест в Драгинан

Карикатури…

courtfool.info key Хумор


courtfool-favicon Treaties:


stroke Treaty establishing the European Union (EU)

stroke Treaty on the Functioning of the European Union (TFEU)

Statutes ECB Statutes ECB

stroke Amendment article 136 TFEU

stroke First version of the Treaty establishing the European Stability Mechanism (ESM)(not ratified)

stroke Treaty establishing the European Stability Mechanism (ESM)

stroke Treaty on Stability, Coordination and Governance in the economic and monetary union (TSCG)

stroke Vienna Convention on the Law of Treaties 1969



courtfool-favicon Кой публикува статиите на Шута?
над 500 уебсайта?

кликнете и да видим!!

StartPublishers



11 Septiembre 2001
24h Gold
321 Energy
Aardewerk.be
Academie-Gaullisme
Ad Broere
Advivo.com.br
Afghan.nl
Aftershock News (ru)
Albe.ru
Aldeilis
Alexander's Gas and Oil
Alex Constantine's 9/11 Truthmove
Alfa Kappa
Aljazeera Com
Aljazeera Info
Altea te quiero verde
Alter du Lot
Alter Info
Altra Informazione
American Chronicle
American Iranian Friendship Committee
Amsterdam Post
Anarchiel
Andalous.ma
Anonymous France
Anovis Anophelis
Antifascist Encyclopedia
Apocalypse Total
Apokalyps Nu
Apollo Solaris
Aquarius Age
Argusoog
Arianna Editrice.it
ArmonyaX
Articles du jour
Artikel 7 Nu
At-Park / АТ-парк
Atama Moriya
Atlas Vista Maroc
Au bout de la route
Avant de voter
Averdade vos libertara
Avicennesy
Avizora
A voz do povo
Baltimore Chronicle
Bankiv Tomske.ru
Banque publique .be
Beaujarret 50'z
Beez Libre Info
Before it is news
Belém Livre
Bernard Sady
Bezformata.ru
Biflatie.nl
Blogapares
Blog Chalouette
Blog Chatta.it
Blog économique et social
Blogg.org
Blog World-citizenship
Bobo in Paraguay
BOINNK!!!
BouBlog
Brasilianas.org
Brood en spelen
Bullion Management Group
Burbuja.info
Business-Gazeta.ru /
БИЗНЕС Online
Cafe 415
Candombeando
Cantv
Carla Noirci's Log
CASMII
Caveat emptor
CawAilleurs
CDU Arouca
Cenex.com.ua
CGT Santé 46
Chatta it
Chipstone
Chris Roubis
Chiado Editora
Club Invest
Cogito ergo sum
Collectif de Remises En Causes de Besançon
Come Don Chisciotte
Comité Valmy
Comité van waakzaamheid
Conscience Citoyenne Responsable
Contre-Info
Correio Progressista
Corriera della Notte
Cosenostrea casanostra
Counter Currents
Crash Debug fr
Crise Systémique Globale
Critical Trend (bg)
Criticamente
Cross-Cultural Understanding
Dagboek van een belegger
Daily Motion
Daily Times
Dandelion Salad
Dazibaoueb
Déborah 33 Epée
De Echte Denker
De Kelderlander
De Lange Mars
Démocratie réelle Nimes
De Waarheid Nu
Démocratie capitaliste
Démocratie Réelle à Nimes maintenant
Démocratie royale
Democratische Partij v Solidariteit
Denissto.eu
De Reaguurder
Desenvolturas e desacatos
De Vrije Chroniqueurs
Dialogue & Démocratie Française
Diário Liberdade
Diatala.org
Digitale Stad Eindhoven
Dimensional Bliss
Dinamica Global
Dire Giovani
Dissident News
Dit kan niet waar zijn.eu
Diário de Notícias - Cartaz
Djamazz Centerblog
Docplayer.ru
Dolezite.sk
ДОТУ.org.ua / Dotu.org.ua
Double Standards
Dove sono le ragazze
Doy Cinco
Dreamdash
Dutch Amazing Nieuws
Dwarslezing
E.J. Bron
Earth Matters
Earth Matters
Económico Fórum pt
EconomicBlogs.org /
Мировая и рыночная
экономика
Статьи и книги

EC-planet
Eco-Humanisme Radical.org
Edelmetaal.Info
Educate Yourself
E-Foro Bolivia
Égalité & Réconciliation
Eindtijd in beeld
Élections Algérie
EliteTrader.ru / Элитный Трейдер
El Libre Pensador
Elkhadra
Eltimir / Елтимир
End the ECB
End US Militarism
天涯社区 /
(End of the world community)

Enrico Sabatino
Entrelector
Es.Sott.net
Etienne Chouard
EU Alert
Europe 2020
Europlouf
Eurostaete eu
Eva Anárion
Evolution de notre civilisation
Facebook
Fai te
FCCI
FDESOUCHE
Ferra Mula
Filosofia e Tecnologia
Fimdostempos.net
Finanza.com Blog
Finanza Online
Focus στην Οικονομία
Folha diferenciada
Forexaw
Fortune F. Desouche
Forum démocratique
Forum des Alternatives.org
Forum.for-ua.com
Forum Mondiale della Alternative
Four Winds
Français de France
Francisco Trindade
François de Siebenthal
Free Minds
Freedom Bytes
French News Online
French Revolution
Fronte di Liberazione dai banchieri
FTU.su
Fugada YouTube Forum
Future Fast Forward
Gabriele van Doorn
Geen Flauwekul
Generaal Pardon
Geografia e Luta - Prof. Mazucheli
Geopolíticablog
George Orwell Werkgroep
Gerakanhatimmm
Gest Credit
Gianfranco Vizzotto
Gino Salvi
Global Echo
Global Economic Intersection
Global Faultlines
Global Order
Global Research
Global Systemic Crisis
Golden Heart
Gorod.Tomsk.ru
Город.Томск
Goto 2012
Goudstaven-goudstukken
草根金融服务社 /
(Grassroots Financial Service)

Grioo
Guerre Libre Info.org
Henry Makow
Het echte nieuws.be
Het uur van de waarheid
Hidden Mysteries
Ho visto cose che voi umani
Holland 4 MPE
Ho visto cose che voi umani
Hubbert Peak
Huffington Post
Iceberg Finanza
Il nodo gordiano
Imperiya / Империя
Indebitati
Indymedia
Indymedia Portland
Info Guerilla
Infomare Per Resistere
Information Clearing House
Informazione in Rete
Infos différentes
Infowars Ireland
In Pursuit of Happiness
Institute of Evolutionary Economics
Instituto Reage Brasil
Intellezione
Intermarket & more
International Business Times
InvestGraf
Investors Hub
Iran Blog
Iran Daily
Iran File
IRIB Iran French Radio
Irish Public
Irish Timez
Irissan
Islam City
Isxys / ΙΣΧΥΣ
Ivan Mutov
Jean Marie Lebraud
Joomla
Joop.nl
Joop van Kleef
Jornal Fraternizar
Jornalggn.com.br
Jose Joa Net
Josè Maria Salvador
Journal la Mée
Journal Milénio
Journaux de Guerre
Kanie Tistory
Klein Paradijs
Klepsudra
Kollinos
Komitet / Комитет
Kostarof
L'éveil 2012
L'Observatoire de l'Immo
La banlieu s'exprime
Lanet Kiev
Las razones de Aristófanes
LeaksFree.com
Le Banquier Garou
Le Blog d'Eva
Le Blog de Nicole
Legion 5-9
Legio Victrix
Le Lot en Action
Le Metropole Cafe
Le Monde du Sud
Le Partisan de Gauche
Le Post
Les Indignés
Les moutons enragés
Leugens
Lettre d'Informations Stratégiques Internationales
Liberamenteservo.it
Libertatum
L.I.E.S.I.
Lit Corner
L'Olandese volante
Luminária
Macua Blogs Moçambique
Magok Vagyunk
Malarce sur la Thines
Manifeste pour un débat sur le libre échange
Mapeni School
Marianne2
Marista Urru
Market Oracle cn
Market Oracle co.uk
MasterNewMedia
Mathaba News
Maurício Porto
Max 1967
Maxi News
MBM Hautetfort
Mecano Blog
Melochi
Mens en Politiek
Mercato Libero News
Metropolis
Mga Diskurso ni Doy
Michel Collon Info
Middle East Online
Mondialisation Ca
Money Files
Mouvement Politique d'Éducation Populaire
Na Sombra.org
Nato nella tana
Natural Money
Nervyoko-bis
Newropeans Magazine
News Follow Up
Newzz in Ukrain
Niburu
Nieuw-Nederland
Nieuws-Flash
Norma Tarozzi
Nota.to-p.net / НОТАРИАТ
Notizie Libere
Notizie Silcea
Nous les dieux
Novusordoseclorum
NucNews
Nya Politiken
Ocastendo Blogs
Occupy Amsterdam
Occupy Network tv
Oil Crisis
Olo's Ramblings
Oko-planet.su / Око Планеты
Onderzoek 9/11
One Base.com
Ons geld
Ontdek Islam
Openbare Bank be
Os Bárbaros
Osservatorio Sovranità Nazionale
Osvaldo Bertolino
Our World / НАШ МИР
Oxygene.re
Pakistan News Service
Palestine - Solidarité
Panier de Crabes
Paper Blog fr
Paperless Korea
Paraguay Tistory
Partage dialoguer avec jean loup
Parti de Gauche 34
Partido Comunista Brasileiro
Patrice Mars
PCF Bassin
PCF Cap Corse
Peace by Truth
Peak Oil .pl
Pensare Liberi News
Pensioenblog
Perunica
Peter Pan's Paradijs
Philippe Vedovati
Pintxo
Planeta Caos
Planete Non Violence
Plein Overheid
Politics & Current Affairs
Portal Luis Nassif
Portland Independent Media Center
Post Jorion
Post Switch
Pragmatic Economist
Pravda / Правда
Primavera do 11
Project for the Old American Century
Prova Final
Puszta Igazság
Quo Fata Ferunt
Raise the Hammer
Ravage Digitaal
Rayven
Real Infos
Real Wealth Society
Recuperare Credit
Relapsing Fever
Resistance
ReRuBabs
Réseau International
Resistance 71
Résistance FR
Resistenze.org
Resistir Info
Resurs.by
Revolta Total Global
Robin Good
Rodon
Rol Club
Rue 89
Rus Nevod
Sahar TV Iran
Sandro Samuel
Saura Plesio
Schoonoord Web
Seigneuriage Blogspot
Sempre Vigili!
Shem.se
Siddharth Varadarajan
Signoraggio.it
Silver and Gold Shop
Silver Bear Cafe
Sociale Databank Nederland
Sociale Driegeleding
Sociologias
SOS-crise
Sott.net
Soutenir l'Afghanistan
Spartacus.info
Spazio Forum
Spiegelbeeld
Spraakloos
Sprookje Nieuws
Stampa Libera
Star People
Stienster Blogspot
Studien von Zeitfragen
Stop de bankiers
Storyo.ru / Страницы истории
Suciologicus
Sustainocratie
Svobodnoslovo / Свободно слово
Tegen Onzin
Textos A Voz do Povo.pt
The Movement
The People's Forum
The Pragmatic Economist
The Voice of Wakker Holland
The Wild, Wild Left
Tijdgeest Magazine
Time For Change
Timotv
Toine van Bergen
TomskNet.ru / Город.Томск
To-p.biz
Top-débats.info
Tora Yeshua / תורה־ ישוע
Trademan.org
Transatlantic Information
Exchange System
Transition Town Breda
Transcom Se
Triplo II
Truth Spring
Truth Move 9/11
Tunisia Today
Uitpers
UKIP Hillingdon
Um Novo Despertar
Uruknet Info
Vemiplast
Verborgen Nieuws
Vermelho.org.br
Verontruste Moeders
Veterans for America
Video data bg
Viewzone Magazine
Vilag Helyzete Blogspot
Vilistia
Visionair.nl
Vision Démocrate.net
V-Kontakte.ru / Вконтакте
Voix dissonnantes
Volya.ariy.org
Voprosik / Вопросик
Voy Com
Vrijspreker
Vues du monde
Vyacheslav Burunov
ВячеславБурунов
Wake Up From Your Slumber
Wakkere Mensen
Wall Street Pit
Want to know .nl
War and Peace / война и мир
Waterput klassiek
We Are Change Holland
We Are Change Rennes
Welcome Back UZ
Werkgroep George Orwell
What really happened
Wij worden wakker
Wiki Strike
Wisdia Encyclopedia
Worldissue Blog bg
World Prout Assembly
Wroom.ru
YouTube
Yursodeistivie / Юрсодействие
ZakonVremeni.ru
ЗаконВремени
Zebuzzeo
Zé Povinho no século XXI
Znanie-Vlast.ru
БезФормата.ru

Since 2006 the sites here above have published one or more of the court fool's articles. Some seem to be out of reach today, either because these websites or pages do not exist anymore, or because of other causes. To compliment them, I have chosen to keep them in the list.
Rudo de Ruijter

courtfool-favicon Особена благодарност:

Christine, Corinne, Francisco, Evelyne, Françoise, Gaël, Peter, Ingrid, Ivan, Krister, Jorge, Marie Carmen, Ruurd, Sabine, Lisa, Sarah, Valérie & Anonymous...

courtfool-favicon Благодарност за преводите:

StartTranslators

Alter Info
Carlo Pappalardo
Come Don Chisciotte
Ermanno di Miceli
Ivan Boyadjhiev
Jorge G-F
Lisa Youlountas
Jose Joaquin
Manuel Valente Lopes
Marcella Barbarino
Marie Carmen
Mary Beaudoin
Michel Ickx
Михаил
Natalia Lavale
Nicoletta Forcheri
Peter George
Resistir Info
Traducteur sans frontière
Valérie Courteau

StartJoinTranslators

courtfool-favicon Искате ли и вие да превеждате?

translator
Информацията спира пред езиковите граници. Вие говорите няколко езика? Например немски, испански или италиански? Помогнете на статиите на сайта Courtfool да преодолеят тези граници. Преведете статия. Предварително Ви благодаря!

контакт (english / français / deutsch / Русский):
Rudo de Ruijter
courtfool@xs4all.nl

Decrease text size
Increase text size

 

Нефтопроводите към 11 септември

Рудо де Рюйтер,
независим изследовател,
Холандия

Терористичните атаки от 11 септ. 2001, последвани от войната в Афганистан и „Войната срещу тероризма”, промениха света. Обаче, както заявеното оръжие за масово поразяване нямаше нищо общо с нахлуването в Ирак, така и Осама бин Ладен няма нищо общо с войната с Афганистан. Истинските причини са нефтът, газът и нефтопроводите около Каспийско море. „Операция 11 септември” целеше да даде нов импулс на настъплението на Щатите, целящо да поеме контрол върху чуждите нефт и газ.

Кратко съдържание

Тази статия разказва за предисторията на войната на САЩ в Афганистан. Крайната цел на конфликта бяха нефтът, газът и тръбите около Каспийско море. За да се пренася газ от източния бряг на Каспия, тръбопроводите е било планирано да минават през Афганистан. Тъй като щатската компания UNOCAL не получи контрола върху афганското трасе, бе решено да се води война. Когато армията се оказа готова да нанесе удара, терористите от 9/11 дадоха на Буш повода, нужен за започване на войната и получаване на подкрепа от Конгреса, щатското население и останалия свят.

Съдържание:

 

Встъпление

Политиците формулираха възприятието на света, който се споделя от повечето хора. Те разделиха сета ни на добър и лош. Разбира се те винаги играят ролята на добрите момчета, а тези които те обвиняват са лошите. Просто нали?

Обаче, ако се придържаме към фактите и отхвърлим информацията, идваща от непроверени източници, светът ни придобива съвсем друг вид. Това изследване не цели да засегне някого. Ако „официалната” версия ви устройва, няма нужда да продължавате да четете нататък.

Буш каза, че атаките от 11 септември са причините за нахлуването в Афганистан. [1] Тази статия показва, че войната е логичен резултат от неуспешните опити на САЩ да построят и контролират тръбопроводите през Афганистан и че подготовката за тази война се е водила преди 11 септември. През 2000 неоконсерваторите казваха, че те се нуждаят от някакво катастрофално и катализиращо събития. Дадената статия показва как това събитие е могло да бъде именно случилото се на 11 септември 2001.


Атаките от 1993

Атаките срещу Световния Търговски Център (СТЦ) и Пентагона на 11 септември 2001 засенчват атаката срещу СТЦ извършена по-рано, през 1993. На 20 януари 1993 Уилям (Бил) Клинтън зае президентския пост. Месец по-късно, на 26 февруари, „огромен взрив се случи в 12:18 местно време в секцията на Разузнаването на паркинга под и между най-високите сгради в Ню Йорк”. [2]

BBC публикува думите на очевидец: „Чувството бе все едно самолет удари сградата”. Очевидно експлозията е целяла да разруши и двете кули на СТЦ. Изданието The New York Times открива, че ФБР е замесено в атаките. ФБР прониква в група терористи,  узнава какви са намеренията им и по някаква неизвестна причина позволява на терористичния акт да се случи. [3] Загиват шестима и стотици биват ранени. [2]

 

Хронология 1989 - 2000

В тази част ще представя хронологията на афганските събития. Също ще спомена събития, свързани с тероризма, който става крайният претекст на САЩ за започване на войната.

Веднага след атаките на 11 септ. 2001 официалните представители на САЩ обвиняват Осама бин Ладен. Тъй като той се намира в Афганистан, това дава на Джордж У. Буш повод да нападне и нахлуе в Афганистан.

Нека да погледнем на ситуацията преди 9/11. Както бива обещано от съветския президент М. Горбачов, СССР изтегля последния си войник от Афганистан на 15 фев. 1989. Това слага точка на десетгодишната война. Това също става и последната война на Съветския съюз.

Няколко месеца по-късно, на 9 ноември 1989 пада берлинската стена. Желязната завеса също пада. Хората, живеещи от другата страна на завесата, за които нашите лидери винаги твърдяха, че са опасни и жестоки, се оказаха толкова дружелюбни, колкото нас.

С помощта на Студената война лидерите ни разделиха света ни и поддържаха умовете ни в страх в продължение на над 40 години. Този терор, изфабрикуван от собствените ни правителства, най-накрая свърши.

Проектите за нефтопроводи през Афганистан

На 25 дек. 1991 съветският флаг за последен път бива спуснат от купола в Кремъл. [4] Бившите съветски републики станаха независими. Сред тях са и страните около Каспия, всички богати на нефт и газ. [КАРТА: http://worldatlas.com/webimage/countrys/as.htm ]

 В миналото нефтът и газът се пренасяха по тръбопроводи до съветските им съседи или се изнасяха през Русия за Европа. Сега всяка страна можеше да продава собствените си нефт и газ и да търси нови пазари. Нови купувачи се появиха отвсякъде.

В началото новите им лидери нямаха все още опит в световния нефтен бизнес. Една от първите сделки на Туркменистан бе организирането на търг на нефтен кладенец едва за 100 000 долара. [5] Появиха се и щатски компании.

Най-голямото предизвикателство бе да се достави каспийският нефт и газ до световните пазари. Проблемът? Регионът е затворен от сушата. Ако не доверявате нито на Русия от северната страна на Каспия, нито на Иран на южната, трябва тогава да построите нови тръби [КАРТА: http://europe.mapquest.com/ maps/map.adp?formtype=address&country= TM&addtohistory=&city=  ]

Днес от западната страна на Каспийско море нефтът се помпа през няколко тръбопровода към Черноморието и Средиземно море, откъдето то може вече да се превозва.

Големия бизнес на източния бряг на Каспийско море все още е ограничен. За да бъдат разблокирани нефтът и газът от тази страна, тръбопроводите трябва да се построят по територията на Афганистан. Тук още от началото на 1990-те съществуват два проекта на тръбопроводи – за газ и за нефт.

Нефтопроводът трябва да върви на юг към Индийския океан, достигайки пристанището Гуадар в Пакистан.

Afghan oil pipeline project 2001

For a larger map, click here: Afghan_oil_pipeline_project_2001_large.jpg

Газопроводът от своя страна трябва да свива на изток към Мултан насред Пакистан. От Пакистан е било планирано разширение към Бомбай (Мумбай, Индия), където щатската компания Енрон, имаща тесни връзки с баща и син Буш, има построен завод [6]

Trans-Afghanistan Pipeline

[карта: http://www.worldsecuritynetwork.com/ showArticle3.cfm?article_id=12601 ]

Договорите за построяване на тръбопроводи не са просто многомилиардни доларови проекти. Главният контрактор по принцип също купува и продава нефта и газа, пренасяни по тръбите. Чрез договорите той разполага с тях, определя колко ще получава доставчикът и каква такса се плаща на транзитните страни. Той определя кой го получава, колко, кога, на каква цена и в каква валута да се заплаща.

Всъщност той определя много аспекти на икономическото развитие както на продаващите, така и на страните-купувачи. Имайки предвид Туркменистан, искащ да продава газа си, Пакистан, който иска да го купува, и Енрон в Индия, надяващи се той да пристигне час по-скоро, тръбопроводите през Афганистан привличат изключително голям интерес.

Обаче към 2001 работата по афганското трасе така и не беше започнала. От изтеглянето на съветските войски през 1989 насам в страната продължава да цари напрежение.

Талибаните: от съюзници до терористи

Напрежението в Афганистан блокиращо бизнеса струва да се спомене отделно. През 1992 проруският президент Мохамад Наджибула бива свален от власт. През 1993 президент става Бурханудин Рабани, подкрепян от таджикското малцинство в страната.

През 1994 пуштуните, представляващи половината население, оспорват властта на Рабани. Тъй като тръбите трябва да минават предимно по територията на пуштуните, движението им Талибан получава подкрепата на САЩ и Пакистан.

През март 1995, две компании, BRIDAS от Аржентина и UNOCAL от САЩ, заявяват, че са получили договори от продавачите на газ (Туркменистан) и купувача (Пакистан). До този момент така и не бива подписан договор с афганските власти.

През октомври 1995 президентът Ниязов от Туркменистан подписва официално съглашение с UNOCAL, но през февруари 1996 президентът Рабани от Афганистан подписва споразумение с BRIDAS за главния участък с дължина 875 мили през Афганистан. [7]

Позицията на UNOCAL изглежда ослабена. За техен късмет талибаните решават да свалят президента Рабани. През септември 1996 те превземат Джалалабад, Кандахар, а след това Кабул. Президентът Рабани бяга и се присъединява към Северния Алианс.

UNOCAL въздъхват с облекчение. Те изразяват подкрепата си за талибаните, заявявайки, че това ще облекчи тръбопроводния проект. (Unocal по-късно казват, че са били цитирани неправилно).

Губят ли BRIDAS играта в този момент? Не. През ноември 1996 BRIDAS подписват с Талибан и ген. Дустум договор за строеж на тръбите. За тяхно съжаление, освен от Пакистан и Саудитска Арабия, правителството на талибаните не получава международно признание.

През април 1997, тъй като работата по тръбопровода още не бива започната, талибаните съобщават, че ще дадат договора на този, който започне пръв. UNOCAL обаче казват, че за това първо трябва да настъпи мир.

През юли 1997 Туркмения и Пакистан приемат новото отлагане и подписват нов договор с UNOCAL, заявявайки, че работата трябва да започне в рамките на година и половина.

През декември 1997, UNOCAL се опита да се сближи с талибаните и покани тяхна делегация в главния си офис в Шугърленд, Тексас, където те бяха посрещнати като ВИП гости и настанени в най-добрите местни хотели. [8]

В Афганистан пък гражданската война продължаваше. Поради липсата на международно признат легален афгански представител, тръбопроводният проект изглежда в безизходно положение. [9]

Щатски бомбардировки по Афганистан след атаките срещу посолствата на САЩ в Африка

На 4 февруари 1998 и 30 май 1998 мощни трусове разлюляват североизточните райони на Афганистан. Те привличат голямо международно внимание и множество групи хуманитарни работници пристигат в поразените райони, за да помагат. Според обвиненията на САЩ по това време някъде в същия регион на Афганистан някой си Осама бин Ладен създавал план за бомбени атаки срещу две щатски посолства в Африка, едното в Найроби  (Кения), другото в Дар ес Салаам в Танзания. 

Терористичните актове получават много голям отзвук в медиите. 258 души биват убити, около 5000 биват ранени. Експлозиите проехтяват на 7 август 1998, без да са свързани с някакъв конкретен повод. [10]

Изглежда единственият, който получава изгода от това, става президентът Клинтън. В САЩ по това време скорост набира аферата Люински. Пресата и обществото са едновременно въодушевени и гневни. Клинтън под клетва заявява, че не е имал сексуални отношения с Моника Люински. Появяват се обаче доказателства, че е имал. Клинтът се оказва на крачка от това да бъде съден за лъжесвидетелстване.

Атаките срещу посолствата привличат вниманието на хората към драмата в Африка. В крайна сметка, на 17 август Клинтън се разминава с обвиненията в даване на лъжливи показания, твърдейки, че оралният секс не е сексуално отношение. [11]

Няколко дни по-късно, на 21 август 1998, армията на САЩ бомбардира Кандахар и други цели в Афганистан. Едва впоследствие Клинтън обяснява на журналистите, че това е било извършено заради Осама бин Ладен, който се смята за организатор на бомбените атаки срещу американските посолства в Африка. [12]

За разлика от Джордж  У. Буш през 2001 Клинтън не нахлу в Афганистан. Нахлуването би дало надежди на UNOCAL за изход от афганската задънена улица, но поради аферата Люински, която продължава да е на дневен ред, Клинтън няма достатъчно политически кредит, за да даде старт на тази военна кампания.

На 28 август  1998 резолюцията на Съвета за безопасност на ООН №1193 обвинява талибаните за проблемите в Афганистан. [13]

На 5 ноември 1998 щатският висш съдебен съвет излиза с обвинение срещу Осама бин Ладен. (Не заради атаките срещу африканските посолства, но най-вече заради това, че той определя САЩ като враг). [14] & [15]

UNOCAL се изтегля

През декември 1998 UNOCAL се изтегли от тръбопроводния консорциум и, поне за пред света, енергийният проект изглежда спрян. [8]

Обаче, през януари 1999 туркменският външен министър посещава Пакистан, заявявайки, че тръбният проект е още жив. През февруари BRIDAS провеждат разговори с лидерите на Туркменистан, Пакистан и Русия.

През март туркменският външен министър Шейх Мурадов се среща с лидера на талибаните Мулла Омар в Кандахар, за да обсъди тръбопровода. През април Пакистан, Туркменистан и талибаните подписват споразумение за възраждане на тръбопроводния проект. През май делегация на талибаните подписва съглашение с Туркменистан за покупка на газ и електричество. [8]

Терористично предупреждение

На 25 юни 1999 Щатският Департамент съобщава: „тъй като някои от посолствата ни в Африка са били следени от подозрителни лица, ние предприемаме мерки за безопасност и временно затваряме посолствата си в Гамбия, Того, Мадагаскар, Либерия, Намибия и Сенегал от 24 юни до 27 юни, неделя”. [16]

Говорителят явна не е имал представа къде се намират тези страни, имайки предвид странния ред на изброяването им. Освен това единствените африкански страни, където се случват инциденти като атаки или отвличания същата година, са Сиера Леоне, Нигерия, Бурунди и Етиопия. Нито една от тези страни не влиза в списъка. [17]

На 4 юли 1999 президентът Клинтън подписва специална заповед, забраняваща търговските сделки с талибаните. [18]

Връщане към бюджетите от времето на Студената война

На 23 септември 1999 кандидатът за президент Джордж У. Буш споделя вижданията си относно щатската армия. Той се оплаква, че след края на Студената война отбранителният бюджет се съкращава с 40% и че армията никога не е била в такава лоша форма от времето на Пърл Харбър.

„Като президент аз ще заповядам незабавно преразглеждане на положението на военните ни контингенти ни зад граница – в десетки страни…. Втората ми цел е да построя отбраната на Америка върху проблемните граници на технологиите и тероризма”.

Сред възгледите му по оръжейните въпроси: „Във въздуха трябва да сме способни да ударим по целия свят с хирургическа точност – със самолети с голям радиус на действие и вероятно безпилотни системи”. [19]

На 15 октомври 1999 нещата стават още по-сериозни за талибаните. Резолюцията на ООН №1267 срещу талибаните заплашва да въведе забрана за полети и замразяване на банкови сметки ако Осама бин Ладен не бъде предаден до 14 ноември 1999. [20] & [2]

На 11 ноември 1999 по време на пресконференция външният министър на талибаните заявява, че Осама бин Ладен и талибаните не са били способни да организират атентати, подобни на тези срещу африканските посолства, и че осъждат тези деяния.

През 2000-та в САЩ се провеждат президентски избори. Налага се деликатните въпроси да бъдат отложени.

На 2 април 2000 Ричард Кларк, който бива назначен за координатор по контратероризма няколко месеца преди атентатите срещу африканските посолства (на 22 май), предвижда: „Те ще използват слабостите ни, нашата ахилесова пета, която се намира главно тук, в Съединените Щати”. [21]

Cтранният лист с забрана за летене

На 21 април 2000 се случва нещо забележително. С цел борба с тероризма Щатският Конгрес съобщава за създаването на единен списък с наблюдаеми терористи, т.нар. TID (Terrorist Identities Database), в който ще влезе като единна база цялата налична информация за международните терористи, достъпна на щатското правителство – най-вече списъка TIPOFF. На летищата този списък се използва, за да се попречи на заподозрените да се качат на борда на самолета или да попаднат на територията на САЩ. [22]

Обаче, същия ден, в който Конгреса съобщава за обединения списък TID, въздушната агенция FAA създава отделен вътрешен ограничителен списък и включва само шест имена в него. Две седмици преди 11 септември списъкът се допълва с още 6 имена, разширявайки го до общо 12 лица.

Благодарение на този отделен списък атентаторите от 9/11, ползвайки вътрешни полети и отсъствайки от списъка с 12 имена, съумяват безпроблемно да се качат в самолетите. На 23 август 2001 две имена, по-късно определени като двама от атентаторите, биват добавени в официалния списък TID, който наброява 60 000 заподозрени, но биват допуснати до вътрешните полети. [23]

 

Неоконсервативните идеи

Tази втора част започва със септември 2000, когато неоконсерваторите представиха вижданията си. Техните идеи ще се разпространят и в Администрацията на Белия Дом след изборите на Джордж У. Буш. Дори преди да влезе в Белия Дом, на дневен ред са две империалистични войни: Ирак и Афганистан. Афганистан получава приоритет.

През септември 2000 неоконсервативният център Project for a New American Century (PNAC) публикуват империалистичните си виждания относно САЩ. [24] В документа те предупреждават, че процесът на трансформиране на САЩ в „доминираща сила на утрешния ден” би заел много време в отсъствието на „някакво катастрофално и катализиращо събитие, такова като Пърл Харбър”. [25]

След 9/11, на тези, които още не са осъзнали ползите от събитията в Пърл Харбър през 1941, Буш обяснява: „4-те години, които следват, промениха начина, по който Америка воюва” и „което е по-важно, американският Президент и наследниците му оформят следвоенния свят”. И, за да е сигурно, че хората разбират, че 11 септември е същото като Пърл Харбър, той добавя: „11 септември 2001 – три месеца по-рано и много години преди това – постави нова разделителна линия в живота ни и в живота на нацията”. [27]

Мнозина от членовете на мозъчния тръст PNAC впоследствие влизат в администрацията на Буш. Сред тях са Дик Чейни, Д. Ръмсфелд, Пол Волфовиц, И. Люис „Скутър” Либи, както и Ричард Пърл.[26]

На 12 октомври 2000, три седмици преди президентските избори, на населението на Щатите бива кратко напомнено за терористичните заплахи в света. Щатският есминец USS Коул в йеменското пристанище Аден бива атакуван от надуваема лодка, напълнена с експлозиви, и повреден. Публикуваните данни: изглеждаше все едно лодката се приближаваше, за да помогне на кораба да акостира. [28] Посланието: не може да се вярва на никого.

На 7 ноември 2000 се провеждат изборите. Джордж У. Буш и Ал Гор се борят за президентството. Преброяването показва много близък резултат. Изборните резултати във Флорида стават решаващи, но преброяването е и остава далеч от прозрачността.

Опонентите се борят в много различни съдилища до 13 декември. Оказва се, че във Флорида 180 000 гласа не са били включени в преброяването. По такъв начин Буш води с по-малко от 600 гласа. Частичното преброяване дава още по-малък резултат. Накрая повторното преброяване излиза извън рамките на определеното от Върховния Съд време и се прекратява. По такъв начин Буш печели изборите. [29]

Диктатор

Няколко дни по-късно на 18 дек., изнасяйки реч пред Капитолия, Буш се шегува за отношенията си с някои лидери в Конгреса: „Ако това беше диктатура, щеше да е доста по-лесно… поне ако аз съм диктатора”. [30]

Грешка на езика? Не съвсем. През 1998 относно губернаторството в Тексас той казва: „Диктатурата би била по-лесна”. [31] А на 26 юли 2001, отново изказвайки се по повод борбата му с Конгреса, той повтаря: „с диктаторство щеше да е много по-лесно”. [32]

Е, за амбициозните планове на неоконсерваторите Щатският Конгрес се оказва сериозна спънка. Военния бюджет се свива с 40% след Студената война, а за войните, които те замислят, биха били необходими много повече пари.

Как те биха могли да получат нужния им бюджет? В случай, че САЩ бяха атакувани, тогава нямаше да има проблем. Те щяха да получат нужния бюджет, политическа подкрепа и обществените симпатии, които са им необходими. Но, както пише в документа, без нов Пърл Харбър това би отнело доста повече време. [25]

Когато Буш зае президентското кресло, мнозина неоконсерватори сметнаха Ирак като първостепенна мишена. В документите им от септември 2000 те наричат Ирак „потенциален опонент” на САЩ. [24]

Първа цел Ирак?

Ирак притежава вторите по големина нефтени запаси в света. Страната се оказва изтощена. Тя се опитва да завладее Иран от 1980 до 1988, нахлува в Кувейт през 1990, бива победена по време на операция Пустинна Буря през 1991, а последвалото ембарго на ООН довежда иракската икономика до застой, а населението до глад.

От 1996 програмата Нефт срещу Храна на ООН носи на иракското население частично облекчение. Страната бива разоръжена. Разширените оръжейни инспекции заключават, че страната повече не представлява заплаха. Е, поне във военен смисъл. През 2000 Саддам все пак намира начин, за да подкопае главната основа на щатската хегемония, долара. Той започва да продава нефта си в евро, вместо долари.   [http://www.raisethehammer.org/ index.asp?id=252 , виж: Dollar Hegemony]

Афганистан отново на дневен ред

Въпреки това, по-малко от седмица след като Джордж У. Буш печели изборите, Афганистан се връща на международен дневен ред. Резолюцията на Съвета за безопасност на ООН № 1333 от 19 декември 2000 налага санкциите, обещани от ООН повече от година по-рано, заради това, че талибаните на предават Осама бин Ладен преди 14 ноември 1999 (забрана за полети и замразяване на банкови сметки). [33]

Афганистан в Каспийския контекст

Геополитически Афганистан става по-спешната цел. От 1996 САЩ се сблъскват с няколко тежки спънки, пречещи на амбициите им да контролират таза и нефта на източния бряг на Каспия, и губят контрол в региона. Липсата на контрол над Афганистан води до сериозни усложнения.

Както бе споменато по-рано, проблемите започват през февруари 1996, когато афганския президент Рабани подписва договор с конкурента на UNOCAL компанията BRIDAS за построяване на газопровод през Афганистан, между Туркменистан и Пакистан. [8] През март 1996 САЩ се опитват да блокират тази сделка, упражнявайки натиск върху Пакистан и казвайки им, че те трябва да дадат ексклузивни права на UNOCAL. Това води до дипломатически сблъсък с пакистанското правителство. [8]

Същия месец Пакистан официално се съгласява да позволи на предложения ирански тръбопровод да премине по пакистанска земя по пътя си към Индия, съответно позволявайки на иранския газ да бъде продаван в Индия. Газът би дошъл от огромното иранско находище Южен Парс в Персийския залив и би при пресякъл южен Иран от запад на изток през още непостроения тръбопровод. [34]

Междувременно, през февруари 1996, Туркменистан показва, че не иска да зависи изключително от отлагания афгански тръбопровод и подписва договор с Турция за доставки на туркменски газ през тръбопровода, който трябва да бъде построен край северния бряг на Иран. При необходимост Турция би била способна да абсорбира целия туркменски газ. [34]

Ирано-либийският санкционен акт

Споменатите по-горе ирански тръбопроводи биха направили афганските тръби повече или по-малко безполезни. За да попречи на построяването на иранския тръбопровод, щатският Конгрес издава ирано-либийския Санкционен акт, [35] заплашващ всеки, който се опита да поомогне на Иран да го построи, и забраняващ сделки с Иран на суми по-големи от 4 милиона долара. Това става на 18 юни 1996.

Въпреки това на 30 август 1996 Турция подписва 20-годишна сделка за покупката на газ от Иран. [34] & [36] Турският президент бива наказан за ислямската си солидарност с военен преврат, накарал го да подаде оставка. Това става на 18 юни 1997. [37]

Благодарение на ирано-либийските санкции друга компания от САЩ, Енрон, увеличава дейността си в региона. В Узбекистан Енрон се сдобива с договор за 11 газови находища. През април 1997 Джордж У. Буш дори се намесва, за да помогне на Енрон да получи узбекските сделки. [38] Енрон разчита на контролиран от САЩ тръбопровод през Афганистан, за да изнася част от узбекския газ до индийското си предприятие. [39]

САЩ заплашват със санкции и блокират завършването на турската тръбна връзка с Иран. Поради това газовите доставки от Иран за Турция биват забавени с няколко години. През август 2000 Иран и Турция се договарят газовите доставки да започнат на 30 юли 2001, няколко дни преди изтичането на ирано-либийския санкционен акт. [40]

Въпреки този санкционен акт строежът на северния тръбопровод започва в източната част на Иран. С иранско финансиране Иран заедно с Туркменистан отварят международна тръбопроводна връзка с дължина 200км към края на 1997. [36]

Подводна свръзка, заобикаляща Иран

За да попречи още повече на развитието на иранския тръбопровод към Турция, Щатите решават да създадат алтернативно трасе от Туркменистан, пресичащо Каспийско море в посока Азербайджан, а от там в Турция. Енрон правят необходимите изследвания за проекта. [39]

По това време започва да изглежда, че афганския тръбопроводен проект е на път да бъде изоставен. През юни 1998 Енрон напуска узбекския газов проект [41], а през декември UNOCAL се изтегля от консорциума по афганския тръбен проект. [8]

Щатските заплахи не пречат на големите компании като Шел и Тотал да подпишат сделки с Иран за разработването на нефтени и газови находища. [42] Въпреки това Шел се изтегля от тръбопроводния си проект в северен Иран. [43]

Подводната тръба, пресичаща Каспийско море, е вече на чертожната дъска, но във водите петте околни държави (Азербайджан, Русия, Казахстан, Туркменистан и Иран) все още не са достигнали съгласие относно това къде трябва да минават границите им и съответно кой е собственик на нефтените находища. Докато това продължава, според съществуващото споразумение от 1940, Русия и Иран първо трябва да се споразумеят за тръбопроводния проект. А това не се случва. [44]

През 2000 година туркменският президент обвинява САЩ за отлагането на транс-каспийския тръбопровод и възстановява доставките за Русия. [45] През май същата година президентът Путин дори посещава Туркменистан, за да предложи разширени сделки за няколко години. [9] Същевременно в Казахстан нефтът от находището Тенгиз (6-о по големина в света) се готви да бъде пренасян през Русия до Черно море. [46]

 

Богати актьори и влияния

Джордж У. Буш се заклева

На 20 януари 2001 Джордж У. Буш се заклева като президент на САЩ. Той е син на експрезидента Джордж Х. У. Буш. Семейството му е от Тексас и има тесни връзки с нефтените и енергийни компании от региона. Тези компании инвестират сериозен дял в избирателната кампания на Буш.

Фирми, които подкрепят избирателни кампании, е нещо обичайно в САЩ. Финансовата подкрепа на кампанията на кандидата определя какъв маркетингов дял той може да си позволи и, в крайна сметка, шансовете за победа. Разбира се, когато тези компании инвестират много пари, те очакват нещо в замяна в случай, че кандидатът им спечели, например места в администрацията му, влияние за получаването на големи бизнес поръчки или удобни закони и поправки. [47]

Енрон

Енрон е с най-голям принос в избирателната кампания на Буш през 2000г. [48] Всъщност компанията щедро спонсорира кампаниите и на бащата, и на сина Буш от 1985 насам. Председателят на Енрон, Кенет Лей, има тесни лични връзки с фамилията Буш. Той дори е нощувал като гост в Белия дом. [49] През тези години Енрон се разширява от регионален енергиен доставчик до гигантска мултинационална компания, 7-а по големина в САЩ.

Въпреки че е натрупала дългове заради огромните инвестиции зад граница, Енрон винаги отчита прекрасни резултати. Как? През 1997 Комисията по Ценни книжа и обмен освобождава Енрон от инвестиционния закон от 1940 година, който забранява на щатските компании да не вписват дълговете от външни проекти в счетоводните си документи. [47] По същото време Анди Фастоу, главният финансов вицепрезидент на Енрон, започва „креативното” си финансиране. [50]

От 1993 в Индия Енрон инвестира 2,9 млрд. долара за построяването на завод край Бомбай. По начало те разчитат на евтин вносен газ от Туркменистан през планирания афгански тръбопровод. Проектът със завода в крайна сметка се превръща в кошмар.

Енрон се сблъсква с тежки критики заради грубите си бизнес практики. Те срещат упорита съпротива от страна на местното население след като компанията наема полицаи, за да бият протестиращи и опоненти. Срещу компанията повдигат и обвинения за нарушаване на човешките права. [39]

Не на последно място, доставяната на местната компания електроенергия от страна на Енрон се оказва с двойна надценка в сравнение с цените на другите доставчици. [51] Имайки предвид истинската цена, която плаща местната електрическа компания, стойността, определяна от Енрот, се оказва дори със 700% надценка. [52] Местната компания се оказва неспособна да плаща сметките на Енрон. В знак на отмъщение през януари 2001 Енрон спират тока на 200 милиона души в Сев. Индия, в същото време настоявайки за тройно по-голяма цена. [53] (Приблизително по същото време Енрон предизвиква режим на тока и в Калифорния, опитвайки се да наложи по-високи цени [54]).

През 1997 Енрон стартира газови проекти в Узбекистан, за които Джордж У. Буш се свързва лично с узбекския посланик.

Веднага щом администрацията на Буш встъпва в длъжност, вицепрезидентът Чейни се отблагодарява на Енрон за подкрепата по време на изборите. Председателят на Енрон Кенет Лей има цял списък с пожелания, които почти напълно съвпадат с предложенията на Чейни за нова енергийна политика на САЩ. [55] Чейни също се намесва, за да помогне на Енрон да си върне 64 млн. долара дългове за централата си в Бомбай, по време на среща с индийския опозиционен лидер Соня Ганди, проведена във Вашингтон на 27 юни 2001. [56]

Енрон – бин Ладен

Енрон има връзки и със строителната фирма на БинЛаден от С. Арабия, с която те построяват завод в Ивицата Газа. (предприятието остава недостроено заради банкрута на Енрон през декември 2001). [57]

БинЛаден – Карлайл

Богатата фамилия бин Ладен е добре известна на Буш. Салем бин Ладен осигурява част от парите за първата нефтена компания на Джордж У. Буш Арбусто през 1978. [58] Баща му Джордж Х. У. Буш се присъединява към Карлайл груп след президентството си [59] и развива връзки с компанията на бин Ладен. [60] Той се среща с представители на фамилията през ноември 1998 и януари 2000. [61]

Бин Ладен също инвестира в Карлайл груп. Х. У. Буш се среща с Шафик бин Ладен, брата на Осама, на 10 септември 2001, ден преди атентатите, на годишната конференция на инвеститорите на Карлайл Груп. [62] Както и Енрон Карлайл отбелязва невероятен ръст.

В началото на 1990-те Буш-младши е член на борда на кетъринг компания, обслужваща авиолиниите. [60] Карлайл купуват фирмата за кетъринг. Въпреки че кетъринг услугите се провалят, Карлайл израства до важен контрактор в сферата на отбраната в САЩ. [61] Няколко добре известни политици, в тома число Джордж У. Буш-старши, бившия британски премиер Джон Мейджър и бившия президент на Филипините Мистър Рамос печелят доста добре от „войната срещу тероризма”. [59]

Осама

Има огромно количество достъпна информация за сина на бин Ладен, Осама. Обаче почти цялата тази информация идва от източници, които не могат да бъдат проверени, като например коментари на анонимни хора, които уж са го срещали или познавали. Други истории се основават на доводи на хора, които имат големи бизнес интереси, замесени във „войната срещу тероризма” като Буш например. Освен това може да се открият коментари на официални лица, „убедени”, че всичко казано за Осама е истина.

Другата крайност е образът на Осама, обрисуван от самия него в интервю за репортера на CNN Питър Арнет през 1997. Според това интервю той, преди всичко, е вярващ човек, който разбира хората, които се борят срещу американските войници, идващи с цел да завладеят нефта им и които атакуват ислямския регион. Самият той отрича да е организирал каквито и да е атентати срещу САЩ. [63] (Мнозина помнят видеозаписа с „признанията на Осама”, че е знаел предварително за атентатите 9/11, но записът по-късно се оказва фалшив. [64])

Осама се превръща в главния повод на Буш за нахлуването на Афганистан. На 17 септември 2001 Буш произнася реч, заявявайки, че Осама бин Ладен е издирван „жив или мъртъв”. [65]

Защо Осама бин Ладен остава в Афганистан? И тук различните източници дават различни обяснения. Той вече е посещавал Афганистан през осемдесетте, помагайки на муджахидините в борбата със съветската окупация (същото правят и САЩ). В Саудитска Арабия през 1989г. той се противопоставя на съюза на саудитския крал със САЩ.

След като паспортът му бива отнет, той първо избягва в Афганистан, а след това се заселва в Судан през 1992, където мюсюлманите стават добре дошли след преврата година по-рано. През 1994 заради подкрепата за фундаменталистките мюсюлмански движения С. Арабия отнема гражданството му е замразява сметките му. [66]

След опита за убийство на египетския президент Мубарак в Етиопия на 26 юни 1995 срещу Судан се посипват обвинения за организиране на атентата. Отношенията между Египет и Судан след този случай се влошават.

Тук позволете да направим препратка към Афганистан. През февруари 1996 щатският тръбопроводен проект в Афганистан се сблъсква с нови проблеми. Президентът Рабани в Афганистан избира аржентинската BRIDAS вместо UNOCAL за строежа и използването на газовия тръбопровод. На САЩ, за да се върне тръбния проект в ръцете на UNOCAL, е необходимо Рабани да изчезне. Но върху кого може да се хвърли вината в случай, че Рабани бъде убит?

Обратно в Судан. На 8 март 1996 САЩ внезапно настоява Судан да екстрадира Осама. Те не посочват в коя точно. Тъй като саудитите отнемат паспорта му и гражданството, Осама няма много варианти. На 18 май той напуска Судан и се завръща в Афганистан. [67]

Години по-късно мнозина все още се чудят защо той не е бил арестуван в този момент.

В Афганистан нещата поемат в друга посока. От 20 март до 4 април 1996 лидерите на талибаните се събират на шура (среща) и решават да обявят джихад на Рабани [68] Осама пристига на 18 май, но не участва в това. На 27 септември талибаните завладяват Кабул, а президентът Рабани бяга и се присъединява към Северния алианс. В този момент ситуацията би трябва да изглежда обнадеждаваща за UNOCAL и тръбния им проект. За тяхно съжаление през ноември 1996 BRIDAS подписва нов договор с талибаните.

В крайна сметка това довежда до сваляне от власт на талибаните. Клинтът не атакува Афганистан след атентатите срещу щатските посолства в Африка през 1998 може би заради аферата с Моника Люински. Буш обаче го прави след като настъпват „катастрофалните и катализиращи събития” на 9/11.

След като използва присъствието на Осама бин Ладен в Афганистан като главно извинение за нахлуването в страната, Буш в своя изява на 13 март 2002 казва, че Осама бин Ладен всъщност не го притеснява чак толкова. [69]

Карзай

След като САЩ покоряват Афганистан (или поне столицата), съветникът на UNOCAL Хамид Карзай бива назначен за Председател на временната администрация на Афганистан. На 16 юни 2002 още преди да бъде избран президент Карзай подписва официално споразумение с Туркменистан и Пакистан за построяването на газов тръбопровод през Афганистан. [70]

Но дори ако газопроводът за пренасяне на туркменски газ към Пакистан се забави прекалено, Афганистан си остава интересна плячка. Той си има свое огромно газово находище на юг от туркменското, край Мазари Шариф. Също има и няколко нефтени и въглищни находища. Освен това през 1970-те британски геолози откриват 1600 находища на минерали.

 

Подготовката за 9/11 и нахлуването в Афганистан

Планиране на атентатите във времето

Както бе отбелязано по-горе, моментът, в който бяха извършени атентатите срещу щатските посолства в Африка помагат на Клинтън, тъй като те отвличат вниманието от възможността той да бъде привлечен за лъжесвидетелстване по делото Люински и го фокусират върху общия враг: терористите.

Нахлуването в Афганистан се налага да почака до следващия президент на САЩ. Между 1998 и 2001 има достатъчно време за внимателно планиране на всичко. По-долу ще видим, че атентатите от 11 септември се случват точно тогава, когато всичко е готово за това. Единственото, което липсва, е поводът, който да осигури подкрепата на Конгреса, населението на САЩ и останалия свят… 

Военни приготовления

За САЩ нахлуването в Афганистан, намиращ се на другия край на света, е деликатна операция. Стъпка по стъпка САЩ прокарват влиянието си в бившите съветски републики. Щатския нефтени и газови компании започват дейността си в Азербайджан, Казахстан, Узбекистан и Туркменистан, а щатската армия набира влияние в региона, отправяйки предизвикателство на Русия и Китай в собствения им заден двор.

Още през 1997, на север от Афганистан, САЩ значително разширяват военното си „сътрудничество” с Казахстан, формиращ буферна зона с Русия. [71] През 1999, приближавайки още до Афганистан, Щатите разширяват присъствието си до Киргизстан [72] и Узбекистан, един от непосредствените афгански съседи. [73] На 14-15 април 2000 узбекски и щатски войници провеждат съвместни военни учения. [74]

На изток от Афганистан щатската администрация има тесни връзки с пакистанското разузнаване. Началникът му Генерал-лейтенант Махмуд Ахмад се среща с американски официални лица3 седмици преди и по време на атентатите от 11 септември. [75] От запад изтребители Ф15 са базирани в Саудитска Арабия, Кувейт и Турция, а 5-ти флот носи постоянно дежурство в Персийския залив. [76]

За войната в Афганистан е нужно да се осигури транспортирането на огромно количество войски и оборудване дълго преди началото ѝ. На 7 ноември 2000, в деня, в който всички граждани на САЩ биват заети с президентските избори, Британия обявява най-голямото си военно учение от времето на Войната в Залива, операция Swift Sword (Saif Sareea на арабски), включваща 24,000 войници и голямо количество тежко въоръжение. [77]

Учението се провежда на бреговете на Оман, стратегическо място, тъй като всички танкери от Персийския залив (С. Арабия, ОАЕ, Катар, Кувейт, Ирак и Иран) се налага да пресичат Залива Оман. Там Великобритания притежава голям военен склад. [78] Учението е планирано да се проведе от 15 септември до края на октомври 2001 [79]. Британия започва да прехвърля войски и оборудване в Оман през август 2001. [80] Те също участват в афганската операция. [81]

От 8 октомври до края на същия месец през 2001 бива планирана друга операция, този път в Египет: операцията на НАТО Bright Star. Това е най-голямото в света учение, включващо над 11 нации и над 70 000 войници (в това число 23 хил. от САЩ). [82]

Сред неколцината други „случайно съвпадащи” военни маневри към Афганистан се откроява тази от 23 юли 2001, когато самолетоносачът Карл Винсън бива препратен от Брементън (на западния бряг на САЩ) в Арабско море. Той пристига точно навреме за първите въздушни удари по Афганистан на 7 октомври 2001. [83]

Дипломатични приготовления

На дипломатичния фронт, за да се намали риска от недоволство от страна на Китай, на 19 юни 2001 Буш предлага да посети срещата на АРЕС в Шанхай, където се очаквало да се срещне с президента Земир на 15 и 21 окт. 2001 [84], [85] (Срещата на Буш с президентите Земир и Путин се провежда на 20 октомври 2001) [86].

Освен това през 2001 Китай завършва двустранните си споразумения с всички 37 члена на СТО, за да стане пълноправен член на организацията. Китай се стреми към това от много години. Двустранното споразумение с Мексико за тях става последното преди членството на страната да се състои окончателно. [87] През юли 2001 Буш изчиства отношенията си с Мексико, „лобирайки” срещу несправедливите вносни ограничения върху мексиканските камиони, налагани от Щатите. [88]

Това вероятно става така не само с цел мексиканците да склонят да подпишат с Китай, но и защото Мексико бива член на Съвета за безопасност на ООН през 2002 и 2003. Китайците уреждат двустранното си споразумение с Мексико и стават член на СТО на 13 септември 2001. [89]

Безпилотните системи на Буш

През лятото на 1999 редица щатски посолства в Африка биват затворени през уикенда заради подозрителни хора, които се навъртат около тях. [16] Няколко дни по-късно Клинтън издава акт, забраняващ търговските транзакции с талибаните. [18] Няколко месеца по-късно Джордж У. Буш представи идеите си в сферата на отбраната на „проблемните граници на технологиите и тероризма”.

Той казва: „Във въздуха трябва да сме способни да ударим по целия свят с хирургическа точност – със самолети с голям радиус на действие и вероятно безпилотни системи”. [19]

През септември 1999 Буш все още казва „вероятно”. Тази идея още се обсъжда. По това време пазарът за безпилотни въздушни апарати (UAV) за армията и цивилната авиация се развива с бързи темпове. [90] Към 2001 вече има над 60 вида UAV по света, от малки модели до големи самолети. [91]

По времето на речта на Буш от 1999 САЩ развиват апарата Global Hawk [92], военен UAV с размах на крилете колкото Боинг 737, който прави първия си полет от базата Едуардс в Калифорния на 28 февруари 1998. [93] След като Буш заема президентското кресло на 23 април 2001, проектът Global Hawk прави историческия си първи безпилотен изпитателен полет до Австралия. [94]

 

9/11

Не всички материали относно 11 септември са обнародвани. Някои от надеждните доказателства са били конфискувани от ЦРУ. [95] Заявленията на официалните лица често звучат противоречиво. И, поради това, че са могли да знаят предварително за атентатите, Белия дом конфискува десетки документи от Комисията 9/11 [96]. Това не прави откриването на истината по-лека задача.

Официалната версия на събитията от 11 септ. включва множество съвпадения, които спомагат за „успеха” на атентатите. 

§         Общонационалното военно учение Global Guardian, планирано за ноември 2001, е в разгара си, създавайки объркване между учението и истинските събития. [97]

§         Провежда се мащабното военно учение Vigilant Guardian, задействало напълно NORAD, които обикновено изпращат изтребители за прехващане на пътнически самолети няколко пъти седмично, когато авиодиспечерите съобщават за инциденти. [97]

§         Vigilant Guardian симулира въздушни атаки срещу САЩ. [97]

§         NORAD също провежда планиран реална операция наречена Operation Northern Vigilance, заради която много от изтребителите на NORAD са прехвърлени в Аляска и Канада. [98]

§         Operation Northern Vigilance също създава фалшиви сигнали на екраните на радарите поне до момента, в който втория самолет се забива в Световния Търговски Център (СТЦ). [99]

§         Във Вашингтон учение на Националната служба за разузнаване включва сценарий, при който самолет се използва като летящо оръжие. [97]

§         Председателят на Генералния щаб се намира над Атлантика на път за Европа. [97]

§         Директорът на Агенцията по извънредни ситуации е на конференция в Монтана. [97]

§         Координаторът по въздушните отвличания на FAA, който трябва да се свърже с Националния военен команден център в случай на отвличане, е в Пуерто Рико и с него няма връзка. [97]

§         Всички агенти на ФБР по анти-тероризма и специалните операции, заедно с антитерористите на ЦРУ, са на тренировъчни занятия в Монтерей, Калифорния. [97]

§         За деня на атентатите командирът на Националния военен команден център моли да бъде заменен от човек, който няма никакъв опит на поста. [97]

§         За новия управител по националните операции на FAA това е първи работен ден. [98]

§         Терористите могат да се качат на борда без проблеми, тъй като официалния списък със забрана за полети е използван само за международните рейсове и, колкото и да е чудно, не за вътрешните полети. [22] & [23]

§         Получавайки информация няколко минути след отвличането на първия самолет (полет 11), управата на American Airlines решава да не „вдига шум”. [97]

§         Бостънските диспечери не следват нормалната процедура и губят време, свързвайки се с различни военни бази, вместо с NORAD. [97]

§         След като NORAD най-накрая биват известени, два изтребителя Ф15 остават на земята и излитат едва след като Полет 11 вече се е забил в една от кулите на СТЦ. [97]

§         По ред причини Ф16 ще се появят едва след като последния самолет вече се е разбил. [97] & [99]

§         Прието е решение да се приземят не само всички граждански самолети, но и военните също. [99]

§         Соченият за похитител и пилот на полет 77 е неспособен нормално да управлява лекомоторна „Чесна” през август, но съумява да извърши ред сложни маневри с боинг 757 и да уцели сградата на Пентагона, прелитайки на няколко метра от земята на 11 септември. [100]

§         Президентът не дава никакви команди в отговор на атентатите и реагира малко преди да се разбие и последния самолет. [97]

По-горе споменах само тези съвпадения, които осигуряват успеха на атентатите. Ако бях съчинил история с такъв низ от съвпадения, никой не би повярвал в нея. Е, така или иначе не бих тръгнал да я съчинявам. Придържайки се към контекста, има повече смисъл да се гледа на тях като на факти, а не като прости съвпадения.

Всички обнародвани подробности показват, че атентатите от 11 септември са били извършени с военна точност. Обаче похитителите на самолетите се оказват самоуки пилоти без изключителните качества, които са необходими, за да може действията им да се впишат в официалната версия. [101] & [102]

Освен това те не са били достатъчно интелигентни, за да предвидят реакциите, предизвикани от действията им. Очевидно те са били толкова непросветени политически, че не са знаели за неоконсерваторите, които само чакат подобно „катастрофално и катализиращо събитие”, което да ускори настъплението на САЩ.

Успехът на плана зависеше от сериозно предварително познаване на ситуацията в този ден, като например объркването, предизвикано от планираните военни учения и сценариите, изиграни от тях, като объркването заради фалшивите сигнали на радарите, диспечерите, лишени от главните радарни изображения на специфични зони, отсъствието на редица опитни сътрудници в командните вериги, реагиращи в случай на отвличане, като отсъствието на въоръжени изтребители, които да осуетят плановете на похитителите.

Всичко това е по-вероятно да е било работа на по-влиятелна и добре подготвена организация, организация, която желае да осигури оправданието за завоевателските планове на неоконсерваторите, Афганистан бидейки първата мишена.

Не ми се вярва, че подобна организация би позволила успеха на операцията ѝ да зависи от аматьорските умения на похитителите. По-логично е да се предположи, че похитителите не са били подконтролни. (Въпреки случайната фраза в кабината на четвъртия самолет, преведена като „Дръпни го надолу” и интерпретирана от официалните лица като „Разбий самолета” [102]). По-вероятно е операцията да е била проведена на „проблемната граница на технологиите и тероризма” и че технологията е била поела управлението в свои ръце.

Транспондерите

Двата типа използвани самолети, Боинг 757 и 767, могат да бъдат управлявани дистанционно. Робърт Айлинг, бивш шеф на Бритиш Еъруейс, прави предположение пред Financial Times няколко дни след 11 септември, че тези самолети могат да бъдат управлявани от земята и контролирани дистанционно в случай на отвличане. [13] На 11 септ. дистанционното управление се оказва в ръцете на тези, които не трябва.

Ако погледнем по-внимателно на варианта с дистанционното управление, забелязваме, че ако публикуваните данни за транспондерите са верни, тогава:

1.      Транспондерът на втория боинг 767 е изключен малко след катастрофата на първия 767.
2.      Транспондерът на втория боинг 757 е изключен след падането на първия 757.

Така се създава впечатлението, че един пилот дистанционно е управлявал двата боинга 767 един след друг, а втори пилот дистанционно е управлявал двата 757 един след друг. ([104] 9/11 Commission Report, P.32, 8:47 & 9:41)

Също така има съобщения, че военен транспортен самолет C-130 е съпровождал полет 77, когато той се забива в Пентагона. Същият военен С-130 следва полет 93 до катастрофата му. Изиграл ли е този самолет някаква роля? Или той е бил случаен турист, летящ наоколо докато всички останали самолети е било наредено да останат на земята? [101], [105], [106]

Отвлечените похитители?

Въпреки че официалната версия настоява да вярваме ,че похитителите са искали да се забият именно в СТЦ и Пентагона, разпространените фрагменти от разговорите в кабината не дават основания тази теория да бъде потвърдена. Въпреки че има публикувано огромно количество взаимоизключващи се истории за терористите, аз не намерих нищо, което да може да бъде потвърдено с факти.

Ако похитителите стояха зад някаква арабска или ислямска кауза, те вероятно биха били в по-изгодна позиция ако се бяха приземили на летищата с четири самолета и стотици американски граждани като техни заложници. Те можеха да преговарят за освобождаването на политически затворници. Можеха да искат изтеглянето на щатските войски от С. Арабия. Можеха да настояват за всяка кауза, която защитават.

Дали похитителите са планирали наистина да ударят СТЦ и Пентагона или те са били подчинени от организацията , която ги е „наела”? Дали ще открием отговорите? Според официалната версия на събитията, всички радиопреговори и записи на разговори от кабината прекъсват преди самолетите да направят последната маневра по пътя си към СТЦ и Пентагона. Ако похитителите искаха да направят максимален спектакъл, нямаше ли да извикат последно обвинение срещу САЩ? Или да отправят последна молитва към Аллах? Или може би те се оказват изненадани и в пристъп на паника, когато се насочват право в сградите?

 

Заключение

Афганските тръбопроводи са само една от стъпките в щатската политическа стратегия за достигане на влияние в богатите на газ и нефт бивши съветски републики. Консумирайки 25% от световния нефт, техният империализъм се осланя преди всичко на енергията. Днес САЩ са вече зависими от над 60% от вносния нефт, при това този показател постоянно расте. Неоконсервативните идеи за трансформиране на САЩ в „доминираща сила” не възникват от нищото.  

Идеята, че им е нужно „катастрофално и катализиращо събитие” не е просто мотивирана от личната финансова изгода, която част от тях получават от военната индустрия. Това също е знак за паниката на нация, чиито кладенци пресъхват и която се подготвя за завоюването на чуждите нефтени кладенци докато и последната капка не бъде изцедена от тях.

Ноември 2006

 

Забележка:

Днес САЩ изглежда са по-заинтересовани в дългосрочната окупация на Афганистан. По този начин те ще могат да експлоатират афганските резерви в удобен момент в бъдещето. Също така те запазват възможността да решават дали Пакистан и Индия ще могат или не могат да печелят от газа и нефта от Каспийско море, от Туркменистан или Афганистан. Относно Ирак, по същия начин, оставам с все по-силно впечатление, че днешната цел е войната да бъде разпъната във времето колкото се може по-дълго. Докато нефтът и газът се продават в щатски долари, изгодата е за САЩ. Тези промени в политиката са свързани с това, че САЩ осъзнават, че нефтените кладенци постепенно пресъхват. От 2001 насам Щатите стремително се преориентират към ядрената енергия. В същото време те придобиват доминираща роля на световния пазар за ядрено гориво. В този момент се осъществява стратегически преврат, целящ разделянето на пазара и херметичното му затваряне чрез налагането на нови правила. За тази цел Иран се използва като повод и тестова площадка.

( http://www.courtfool.info/ en_Raid_on_Nuclear_Fuel_Market.htm )

 

6 юни 2008, съобщение от афганското посолство в Токио:

Министерството на металургията и промишлеността подписа сделка с Китай. Металургичната Група Корпорация (МСС), която ще води консорциум, включващ китайската медна компания Jiangxi, която ще добива мед в находището Айнак в провинцията Логар и ще построи съответната инфраструктура. Проектът включва изграждането на задвижвана с въглища 400МВт централа и железопътна мрежа, свързваща северната част на Афганистан и югоизтока.

Посланик Зикрия уточни: „Целият проект по общи оценки ще струва до 10 млрд. долара и ще бъде завършен в няколко фази. Сделката по добив на мед е за 30 години с годишен очакван добив от 200 хил. тона. Айнак съдържа достатъчни количества руда, за да произвежда до 11 млн. метрични тона мед.

„Този и останалите проучвателни проекти, включително газовите и нефтените, крият огромен потенциал за инвеститорите от ОАЕ и GCC. Железопътната мрежа до Айнак ще свърже Центр. Азия до Пакистан, Индия и Арабско море”.

Посланик Зикрия допълни, че се провежда сериозно изследване на природните ресурси на Афганистан от страна на Геологическата агенция на САЩ и местни инженери. „Първоначалните резултати разкриват, че Афганистан има 10 пъти повече газ и 15 пъти повече нефтени запаси отколкото се е предполагало по-рано”. Има значителни нефтени залежи в южната част на страната, включително тези в Катаваз и в провинцията Хелманд. Правителството скоро ще съобщи за откриването на нефтен и газов проект в северната провинция Йозиян и ще покани чужди инвеститори и фирми, които да се заемат със сондирането на обектите. http://www.afghanembassyjp.com/en/news/?an=1425

 

 

[1] http://www.september11news.com/ DailyTimeline.htm

[2] http://news.bbc.co.uk/onthisday/ hi/dates/stories/february/26/ newsid_2516000/2516469.stm

[3] http://www.whatreallyhappened.com/wtcbomb.html

[4] http://news.bbc.co.uk/hi/english/ static/in_depth/europe/2001/ collapse_of_ussr/timelines/late1991.stm

[5] http://www.washingtonpost.com/wp-srv/ inatl/europe/caspian100598.htm

[6] http://www.hrw.org/reports/1999/enron/ enron2-4.htm

[7] http://www.hri.org/news/balkans/rferl/ 1999/99-08-03.rferl.html

[8] http://www.worldpress.org/specials/ pp/pipeline_timeline.htm

[9] http://www.gasandoil.com/goc/ company/cnc02739.htm

[10] http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/ stories/august/7/newsid_3131000/3131709.stm

[11] http://www.washingtonpost.com/wp-srv/ politics/special/clinton/stories/ clinton081898.htm

[12] http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/ africa/155252.stm

[13] http://www.un.org/Docs/scres/ 1998/scres98.htm

[14] http://www.fas.org/irp/news/1998/11/ 98110602_nlt.html 

[15] http://www.fas.org/irp/news/1998/11/ indict2.pdf

[16] http://www.fas.org/irp/news/1999/06/ 990625db.htm

[17] http://www.fas.org/irp/threat/terror_99/ appa.html

[18] http://www.fas.org/irp/offdocs/eo/ eo-13129.htm

[19] http://www.citadel.edu/pao/addresses/ pres_bush.html

[20] http://www.un.int/usa/sres1267.htm

[21] http://web.archive.org/web/20000919212253/

http://www.library.cornell.edu/colldev/mideast/ terclrk.htm

[22] http://www.fas.org/irp/crs/RL32366.pdf

[23] http://www.cooperativeresearch.org/ entity.jsp?id=1521846767-2057

[24] http://www.newamericancentury.org/ RebuildingAmericasDefenses.pdf 

[25] http://politics.guardian.co.uk/iraq/ comment/0,12956,1036687,00.html  

[26] http://www.sourcewatch.org/index.php? title=Bush_administration:_ Project_for_the_New_American_Century

[27] http://www.whitehouse.gov/news/ releases/2001/12/20011211-6.html

[28] http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/ dates/stories/october/12/ newsid_4252000/ 4252400.stm

[29] http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/ dates/stories/november/8/newsid_3674000/ 3674036.stm

[30] http://www.pbs.org/newshour/bb/politics/ july-dec00/trans_12-18.htm

[31] http://www.governing.com/archive/ 1998/jul/bush.txt

[32] http://seattlepi.nwsource.com/national/ 32902_bush27.shtml

[33] http://daccessdds.un.org/doc/UNDOC/ GEN/N00/806/62/PDF/N0080662.pdf? OpenElement

[34] http://www.eia.doe.gov/emeu/cabs/ chrn1996.html

[35] http://www.fas.org/irp/congress/ 1996_cr/h960618b.htm

[36] http://www.hartford-hwp.com/ archives/53/052.html

[37] http://select.nytimes.com/gst/ abstract.html?res=F00C12FF3F5A0C7A8DDD AF0894DF494D81&n=Top/Reference/Times Topics/ People/E/Erbakan, Necmettin

[38] http://www.publicintegrity.org/report.aspx? aid=104&sid=300

[39] http://www.monitor.net/monitor/0202a/ enrontimeline.html

[40] http://www.gasandoil.com/goc/news/ ntc03653.htm

[41] http://www.cooperativeresearch.org/ entity.jsp?id=1521846767-525

[42] http://www.farsinet.com/news/ nov99wk2.html#shell

[43] http://www.iranian.com/Times/ Dec98b/Khorramabad/624front.html

[44] http://www.pinr.com/report.php?ac=v iew_report&report_id=499&language_id=1

[45] http://www.first-exchange.com/FSU/ azer/news/news031800.asp

[46] http://www.eia.doe.gov/emeu/cabs/ chrn2000.html#FEB00

[47] http://www.publicintegrity.org/ report.aspx?aid=104

[48] http://www.whatreallyhappened.com/ SilkRoad.html

[49] http://www.thenation.com/blogs/ capitalgames?pid=21

[50] http://www.cfo.com/article.cfm/2989389

[51] http://www.atimes.com/reports/ CA13Ai01.html#top5 

[52] http://www.alternet.org/story/12525/

[53] http://www.atimes.com/reports/CA13Ai01.html

[54] http://news.bbc.co.uk/1/hi/business/1972574.stm

[55] http://www.thenation.com/doc/20020415/nichols

[56] http://www.guardian.co.uk/enron/ story/0,,636530,00.html

[57] http://www.cooperativeresearch.org/timeline.jsp?timeline=complete_911_timeline& startpos=300#a0699powerplant

[58] http://www.cbc.ca/fifth/ conspiracytheories/saudi.html

[59] http://www.hereinreality.com/ carlyle.html

[60] http://www.guardian.co.uk/wtccrash/ story/0,1300,583869,00.html

[61] http://www.cooperativeresearch.org/ entity.jsp?id=1521846767-479

[62] http://complete911timeline.org/timeline.jsp?timeline=complete_911_timeline& day_of_9/11=dayOf911

[63] http://www.anusha.com/ osamaint.htm

[64] http://welfarestate.com/wtc/faketape/

[65] http://www.telegraph.co.uk/news/ main.jhtml?xml=/news/ 2001/09/18/wbush18.xml

[66] http://www.pbs.org/wgbh/ pages/frontline/shows/ binladen/etc/cron.html

[67] http://www.cooperativeresearch.org/ context.jsp?item=a0396sudansquabble

[68] http://www.worldpress.org/specials/ pp/taliban_timeline.htm

[69] http://www.truthout.org/docs_04/ printer_101504W.shtml

[70] http://www.pakistaneconomist.com/ issue2002/issue23/f&m.htm 

[71] http://www.stimson.org/rd-table/ ctr-kaz.htm

[72] http://www.defenselink.mil/transcripts/2002/ t04282002_t0427jpc.html

[73] http://www.cdi.org/russia/johnson/5491-7.cfm

[74] http://www.rferl.org/featuresarticle/ 2005/09/383c3d03-2526-446e- 943d-f81dfddbdc68.html

[75] http://www.atimes.com/atimes/ Front_Page/FD08Aa01.html

[76] http://www.eias.org/publications/ bulletin/2001/eboctnov01.pdf

[77] http://www.wsws.org/articles/ 2001/ oct2001/oman-o09.shtml

[78] http://www.globalsecurity.org/ military/facility/thumrait.htm

[79] http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk/ 1012044.stm 

[80] http://wsws.org/articles/2001/oct2001/ oman-o09.shtml 

[81] http://www.guardian.co.uk/waronterror story/0,1361,581416,00.html

[82] http://www.globalsecurity.org/military/ ops/bright-star.htm

[83] http://en.wikipedia.org/wiki/ USS_Carl_Vinson_(CVN-70)

[84] http://transcripts.cnn.com/2001/WORLD/ asiapcf/east/06/19/c hina.russia/index.html

[85] http://www.china.org.cn/english/12585.htm

[86] http://www.worldpress.org/europe/ 0302express.htm

[87] http://www.fas.org/sgp/crs/row/IB91121.pdf

[88] http://telaviv.usembassy.gov/publish/ peace/ archives/2001/august/0801e.html

[89] http://www.fas.org/sgp/crs/row/IB91121.pdf

[90] http://www.marketresearch.com/product/ print/default.asp?g=1&productid=144390

[91] http://www.armada.ch/01-5/cgdrones.pdf

[92] http://www.fas.org/irp/program/collect/ global_hawk.htm

[93] http://www.fas.org/irp/program/collect/ global_hawk.htm

[94] http://www.spacedaily.com/news/ uav-01d.html

[95] http://web.archive.org/web/20010921200613/

www.washtimes.com/national/ 20010921-90259475.htm

[96] http://www.washingtonpost.com/ac2/wp-dyn?pagename=article&contentId=A30240-2004Feb10&notFound=true

[97] http://complete911timeline.org/timeline.jsp?timeline=complete_911_timeline&day_of_9/11 =dayOf911

[98] http://www.cooperativeresearch.org/entity.jsp?id=1521846767-1683

[99] http://complete911timeline.org/timeline.jsp?day_of_9/11=dayOf911&timeline= complete_911_timeline&startpos=100

[100] http://www.whatreallyhappened.com/ hanjour.html

[101] http://complete911timeline.org/timeline.jsp?timeline=complete_911_timeline&day_of_9/11= dayOf911&startpos=200

[102] http://complete911timeline.org/timeline.jsp?day_of_9/11=dayOf911&timeline= complete_911_timeline&startpos=300

[103] http://www.economist.com/science/ displayStory.cfm?Story_ID=787987

[104] http://www.9-11commission.gov/ report/911Report.pdf

[105] http://www.cooperativeresearch.org/ entity.jsp?id=1521846767-2034

[106] http://news.minnesota.publicradio.org features/2004/05/31_catlinb_airguardmuseum/

 

Признательность за переводы: Ivan Boyadjhiev

 

 

Ако желаете да получавате съобщение при появата на нова публикация онлайн, просто използвайте следния линк:

flag BG   Желая да получавам имейл при появата на нова статия на български език
ако връзката не работи , моля , изпратете имейл
.
адрес: courtfool@xs4all.nl
предмет:
Subscribe articles BG