courtfool.info
The court fool reveals
secrets behind world events
list of articles
StartListOfArticles

Тайните, криещи се зад парите:

Банкерите и еврото
Вече имаме свободно движение на капитали.
Можеш да вдигнеш бариерата!

Банкерите и еврото Банкерите и еврото


The bankers hat

The magic of bankers Магията на банкерите

Always growing debts

The cancer of bankers Банковият тумор

Ако подпишете тук, ще ви дам баланс 1000 долара, а Вие ще ми дължите 1000 долара плюс лихвите.
Ако подпишете тук, ще ви дам баланс 1000 долара, а Вие ще ми дължите 1000 долара плюс лихвите.

Банковата система накратко

Тайните на парите, лихвите и инфлацията
Само с малко количество пари банкерите могат да плащат един на друг милиони…

Тайните на парите, лихвите и инфлацията

no key Дебит, кредит, банка!

История за две парични системи
Политиците раздават милиарди на частните банкери...

История за две парични системи

Частни банки или банка на правителството

Частни банки или банка на правителството

От държавен дълг към държавни пари

По пътя към устойчива икономика

fractional reserve bank

Банкова криза? Реформа!

Wall_Street_Bull

flag UK   Banking explained:
the Derivative Scam



courtfool-favicon Тайните, скрити зад еврото:

Лудостта на еврото

Лудостта на еврото

Вън от еврото, а след това?

Вън от еврото, а после?

EСМ, новият европейски диктатор!
ЕСМ – новият европейски диктатор!

EСМ, новият европейски диктатор

YouTube: новият европейски диктатор!

YouTube: новият европейски диктатор! /> YouTube: Диктатурата на ЕСМ, ограбваща хазните в 3 мин. 51 сек.

EСМ, новият европейски диктатор!

Тишина! Ние строим Европа!

flag UK   ESM, a coup d'état in 17 countries!

flag RU   ЕСМ – переворот в 17 странах!


Нямащата край гръцка трагедия… Зевс насилва Европа

Нямащата край гръцка трагедия… Зевс насилва Европа

courtfool.info key Зевс насилва Европа

Goldman_Sachs

ESM, How Goldman Just Captured Europe ECM: как Голдман Закс уви пипалата си около Европа

НАТО спасява еврото в Либия
НАТО спасява еврото в Либия

НАТО спасява еврото в Либия

Обама и Саркози в Либия
Обама и Саркози в Либия

Имейлите на Хилари Клинтън за Либия

Euromania

courtfool TouTube key EUROMANIA by Peter Vlemmix (flag UK)

Ascensao_e_queda_do_euro

flag Portugal
Autores:
Rudo de Ruijter
Yannis Varoufakis
Costas Lapavitsas
James K. Galbraith
Gerard Dunénil
Michael Hudson
Ed Dolan
Jacques Nikonoff
Jean-Claude Paye
Eugénio Rosa
Jorge Figueiredo

courtfool.info favicon Тайните зад демокрацията:

power to the people

Пътят към демокрацията

Кокошият парламент

courtfool.info key Кокошият парламент

Ново:Странният холандски референдум

Странният холандски референдум



Rutte срещу Erdogan, 11 март 2017г.
Burada patron değil, Erdogan değilim !

Rutte срещу Erdogan, 11 март 2017г. Холандския премиер Руте не позволява на турските министри да посетят среща в подкрепа на Ердоган.


courtfool-favicon Тайните зад войната в Ирак:

Цената, щетите и опасността, породени от долара
Цената, щетите и опасността, породени от долара

Цената, щетите и опасността, породени от долара

Иракски Мемориал

no key Иракски Мемориал


courtfool-favicon Тайните зад войната в Афганистан:

Нефтопроводите към 9/11

Нефтопроводите към 9/11

Нефтопроводите към 11 септември



courtfool-favicon Тайните зад обвиненията срещу Иран:

Нахлуване на пазара на ядрено гориво
Нахлуване на пазара на ядрено гориво

САЩ-Иран: нахлуване на пазара на ядрено гориво

courtfool.info yellow key Изтриване на Израел от картата?


courtfool-favicon Сбогом на ръста:

World Energy And Population

Световната Енергия и Населението: Перспективи до 2100

flag UK   World Energy and Population

flag RU   Мировая Энергия и Население


Енергийна криза: Повратната точка за човечеството

flag UK   Energy crisis:
Turning-point of humanity

flag RU   Энергeтический кризис: Поворотный пункт человечества


courtfool-favicon Факти и лъжи относно климата:

The clockwork of the Earth and Sun

flag UK   The clockwork of the Earth and Sun

flag France   L'horloge de la terre et du soleil

The activity of the Sun

flag UK   The activity of the Sun

flag France   L'activité du soleil

CO2: scare, claims and fraud...

flag UK   CO2 scare, claims and fraud...

flag France   CO2, panique, affirmations et fraude...


courtfool-favicon Разкриване на тайните:

Ще пробудим ли гражданите?
Ще пробудим ли гражданите?

courtfool.info key Пробудете се, граждани?


courtfool-favicon Изключителна оферта:

Confused_perspectives

Иван Бояджиев, Изкривени Перспективи, 40 x 50 cm Иван Бояджиев
Изкривени Перспективи
40 x 50 cm
Натиснете тук...




courtfool-favicon Хумор:

Капитализмът има алтернативи...
Капитализмът има алтернативи...

no key Протест в Драгинан

Карикатури…

courtfool.info key Хумор


courtfool-favicon Treaties:


stroke Treaty establishing the European Union (EU)

stroke Treaty on the Functioning of the European Union (TFEU)

Statutes ECB Statutes ECB

stroke Amendment article 136 TFEU

stroke First version of the Treaty establishing the European Stability Mechanism (ESM)(not ratified)

stroke Treaty establishing the European Stability Mechanism (ESM)

stroke Treaty on Stability, Coordination and Governance in the economic and monetary union (TSCG)

stroke Vienna Convention on the Law of Treaties 1969



courtfool-favicon Кой публикува статиите на Шута?
над 500 уебсайта?

кликнете и да видим!!

StartPublishers



11 Septiembre 2001
24h Gold
321 Energy
Aardewerk.be
Academie-Gaullisme
Ad Broere
Advivo.com.br
Afghan.nl
Aftershock News (ru)
Albe.ru
Aldeilis
Alexander's Gas and Oil
Alex Constantine's 9/11 Truthmove
Alfa Kappa
Aljazeera Com
Aljazeera Info
Altea te quiero verde
Alter du Lot
Alter Info
Altra Informazione
American Chronicle
American Iranian Friendship Committee
Amsterdam Post
Anarchiel
Andalous.ma
Anonymous France
Anovis Anophelis
Antifascist Encyclopedia
Apocalypse Total
Apokalyps Nu
Apollo Solaris
Aquarius Age
Argusoog
Arianna Editrice.it
ArmonyaX
Articles du jour
Artikel 7 Nu
At-Park / АТ-парк
Atama Moriya
Atlas Vista Maroc
Au bout de la route
Avant de voter
Averdade vos libertara
Avicennesy
Avizora
A voz do povo
Baltimore Chronicle
Bankiv Tomske.ru
Banque publique .be
Beaujarret 50'z
Beez Libre Info
Before it is news
Belém Livre
Bernard Sady
Bezformata.ru
Biflatie.nl
Blogapares
Blog Chalouette
Blog Chatta.it
Blog économique et social
Blogg.org
Blog World-citizenship
Bobo in Paraguay
BOINNK!!!
BouBlog
Brasilianas.org
Brood en spelen
Bullion Management Group
Burbuja.info
Business-Gazeta.ru /
БИЗНЕС Online
Cafe 415
Candombeando
Cantv
Carla Noirci's Log
CASMII
Caveat emptor
CawAilleurs
CDU Arouca
Cenex.com.ua
CGT Santé 46
Chatta it
Chipstone
Chris Roubis
Chiado Editora
Club Invest
Cogito ergo sum
Collectif de Remises En Causes de Besançon
Come Don Chisciotte
Comité Valmy
Comité van waakzaamheid
Conscience Citoyenne Responsable
Contre-Info
Correio Progressista
Corriera della Notte
Cosenostrea casanostra
Counter Currents
Crash Debug fr
Crise Systémique Globale
Critical Trend (bg)
Criticamente
Cross-Cultural Understanding
Dagboek van een belegger
Daily Motion
Daily Times
Dandelion Salad
Dazibaoueb
Déborah 33 Epée
De Echte Denker
De Kelderlander
De Lange Mars
Démocratie réelle Nimes
De Waarheid Nu
Démocratie capitaliste
Démocratie Réelle à Nimes maintenant
Démocratie royale
Democratische Partij v Solidariteit
Denissto.eu
De Reaguurder
Desenvolturas e desacatos
De Vrije Chroniqueurs
Dialogue & Démocratie Française
Diário Liberdade
Diatala.org
Digitale Stad Eindhoven
Dimensional Bliss
Dinamica Global
Dire Giovani
Dissident News
Dit kan niet waar zijn.eu
Diário de Notícias - Cartaz
Djamazz Centerblog
Docplayer.ru
Dolezite.sk
ДОТУ.org.ua / Dotu.org.ua
Double Standards
Dove sono le ragazze
Doy Cinco
Dreamdash
Dutch Amazing Nieuws
Dwarslezing
E.J. Bron
Earth Matters
Earth Matters
Económico Fórum pt
EconomicBlogs.org /
Мировая и рыночная
экономика
Статьи и книги

EC-planet
Eco-Humanisme Radical.org
Edelmetaal.Info
Educate Yourself
E-Foro Bolivia
Égalité & Réconciliation
Eindtijd in beeld
Élections Algérie
EliteTrader.ru / Элитный Трейдер
El Libre Pensador
Elkhadra
Eltimir / Елтимир
End the ECB
End US Militarism
天涯社区 /
(End of the world community)

Enrico Sabatino
Entrelector
Es.Sott.net
Etienne Chouard
EU Alert
Europe 2020
Europlouf
Eurostaete eu
Eva Anárion
Evolution de notre civilisation
Facebook
Fai te
FCCI
FDESOUCHE
Ferra Mula
Filosofia e Tecnologia
Fimdostempos.net
Finanza.com Blog
Finanza Online
Focus στην Οικονομία
Folha diferenciada
Forexaw
Fortune F. Desouche
Forum démocratique
Forum des Alternatives.org
Forum.for-ua.com
Forum Mondiale della Alternative
Four Winds
Français de France
Francisco Trindade
François de Siebenthal
Free Minds
Freedom Bytes
French News Online
French Revolution
Fronte di Liberazione dai banchieri
FTU.su
Fugada YouTube Forum
Future Fast Forward
Gabriele van Doorn
Geen Flauwekul
Generaal Pardon
Geografia e Luta - Prof. Mazucheli
Geopolíticablog
George Orwell Werkgroep
Gerakanhatimmm
Gest Credit
Gianfranco Vizzotto
Gino Salvi
Global Echo
Global Economic Intersection
Global Faultlines
Global Order
Global Research
Global Systemic Crisis
Golden Heart
Gorod.Tomsk.ru
Город.Томск
Goto 2012
Goudstaven-goudstukken
草根金融服务社 /
(Grassroots Financial Service)

Grioo
Guerre Libre Info.org
Henry Makow
Het echte nieuws.be
Het uur van de waarheid
Hidden Mysteries
Ho visto cose che voi umani
Holland 4 MPE
Ho visto cose che voi umani
Hubbert Peak
Huffington Post
Iceberg Finanza
Il nodo gordiano
Imperiya / Империя
Indebitati
Indymedia
Indymedia Portland
Info Guerilla
Infomare Per Resistere
Information Clearing House
Informazione in Rete
Infos différentes
Infowars Ireland
In Pursuit of Happiness
Institute of Evolutionary Economics
Instituto Reage Brasil
Intellezione
Intermarket & more
International Business Times
InvestGraf
Investors Hub
Iran Blog
Iran Daily
Iran File
IRIB Iran French Radio
Irish Public
Irish Timez
Irissan
Islam City
Isxys / ΙΣΧΥΣ
Ivan Mutov
Jean Marie Lebraud
Joomla
Joop.nl
Joop van Kleef
Jornal Fraternizar
Jornalggn.com.br
Jose Joa Net
Josè Maria Salvador
Journal la Mée
Journal Milénio
Journaux de Guerre
Kanie Tistory
Klein Paradijs
Klepsudra
Kollinos
Komitet / Комитет
Kostarof
L'éveil 2012
L'Observatoire de l'Immo
La banlieu s'exprime
Lanet Kiev
Las razones de Aristófanes
LeaksFree.com
Le Banquier Garou
Le Blog d'Eva
Le Blog de Nicole
Legion 5-9
Legio Victrix
Le Lot en Action
Le Metropole Cafe
Le Monde du Sud
Le Partisan de Gauche
Le Post
Les Indignés
Les moutons enragés
Leugens
Lettre d'Informations Stratégiques Internationales
Liberamenteservo.it
Libertatum
L.I.E.S.I.
Lit Corner
L'Olandese volante
Luminária
Macua Blogs Moçambique
Magok Vagyunk
Malarce sur la Thines
Manifeste pour un débat sur le libre échange
Mapeni School
Marianne2
Marista Urru
Market Oracle cn
Market Oracle co.uk
MasterNewMedia
Mathaba News
Maurício Porto
Max 1967
Maxi News
MBM Hautetfort
Mecano Blog
Melochi
Mens en Politiek
Mercato Libero News
Metropolis
Mga Diskurso ni Doy
Michel Collon Info
Middle East Online
Mondialisation Ca
Money Files
Mouvement Politique d'Éducation Populaire
Na Sombra.org
Nato nella tana
Natural Money
Nervyoko-bis
Newropeans Magazine
News Follow Up
Newzz in Ukrain
Niburu
Nieuw-Nederland
Nieuws-Flash
Norma Tarozzi
Nota.to-p.net / НОТАРИАТ
Notizie Libere
Notizie Silcea
Nous les dieux
Novusordoseclorum
NucNews
Nya Politiken
Ocastendo Blogs
Occupy Amsterdam
Occupy Network tv
Oil Crisis
Olo's Ramblings
Oko-planet.su / Око Планеты
Onderzoek 9/11
One Base.com
Ons geld
Ontdek Islam
Openbare Bank be
Os Bárbaros
Osservatorio Sovranità Nazionale
Osvaldo Bertolino
Our World / НАШ МИР
Oxygene.re
Pakistan News Service
Palestine - Solidarité
Panier de Crabes
Paper Blog fr
Paperless Korea
Paraguay Tistory
Partage dialoguer avec jean loup
Parti de Gauche 34
Partido Comunista Brasileiro
Patrice Mars
PCF Bassin
PCF Cap Corse
Peace by Truth
Peak Oil .pl
Pensare Liberi News
Pensioenblog
Perunica
Peter Pan's Paradijs
Philippe Vedovati
Pintxo
Planeta Caos
Planete Non Violence
Plein Overheid
Politics & Current Affairs
Portal Luis Nassif
Portland Independent Media Center
Post Jorion
Post Switch
Pragmatic Economist
Pravda / Правда
Primavera do 11
Project for the Old American Century
Prova Final
Puszta Igazság
Quo Fata Ferunt
Raise the Hammer
Ravage Digitaal
Rayven
Real Infos
Real Wealth Society
Recuperare Credit
Relapsing Fever
Resistance
ReRuBabs
Réseau International
Resistance 71
Résistance FR
Resistenze.org
Resistir Info
Resurs.by
Revolta Total Global
Robin Good
Rodon
Rol Club
Rue 89
Rus Nevod
Sahar TV Iran
Sandro Samuel
Saura Plesio
Schoonoord Web
Seigneuriage Blogspot
Sempre Vigili!
Shem.se
Siddharth Varadarajan
Signoraggio.it
Silver and Gold Shop
Silver Bear Cafe
Sociale Databank Nederland
Sociale Driegeleding
Sociologias
SOS-crise
Sott.net
Soutenir l'Afghanistan
Spartacus.info
Spazio Forum
Spiegelbeeld
Spraakloos
Sprookje Nieuws
Stampa Libera
Star People
Stienster Blogspot
Studien von Zeitfragen
Stop de bankiers
Storyo.ru / Страницы истории
Suciologicus
Sustainocratie
Svobodnoslovo / Свободно слово
Tegen Onzin
Textos A Voz do Povo.pt
The Movement
The People's Forum
The Pragmatic Economist
The Voice of Wakker Holland
The Wild, Wild Left
Tijdgeest Magazine
Time For Change
Timotv
Toine van Bergen
TomskNet.ru / Город.Томск
To-p.biz
Top-débats.info
Tora Yeshua / תורה־ ישוע
Trademan.org
Transatlantic Information
Exchange System
Transition Town Breda
Transcom Se
Triplo II
Truth Spring
Truth Move 9/11
Tunisia Today
Uitpers
UKIP Hillingdon
Um Novo Despertar
Uruknet Info
Vemiplast
Verborgen Nieuws
Vermelho.org.br
Verontruste Moeders
Veterans for America
Video data bg
Viewzone Magazine
Vilag Helyzete Blogspot
Vilistia
Visionair.nl
Vision Démocrate.net
V-Kontakte.ru / Вконтакте
Voix dissonnantes
Volya.ariy.org
Voprosik / Вопросик
Voy Com
Vrijspreker
Vues du monde
Vyacheslav Burunov
ВячеславБурунов
Wake Up From Your Slumber
Wakkere Mensen
Wall Street Pit
Want to know .nl
War and Peace / война и мир
Waterput klassiek
We Are Change Holland
We Are Change Rennes
Welcome Back UZ
Werkgroep George Orwell
What really happened
Wij worden wakker
Wiki Strike
Wisdia Encyclopedia
Worldissue Blog bg
World Prout Assembly
Wroom.ru
YouTube
Yursodeistivie / Юрсодействие
ZakonVremeni.ru
ЗаконВремени
Zebuzzeo
Zé Povinho no século XXI
Znanie-Vlast.ru
БезФормата.ru

Since 2006 the sites here above have published one or more of the court fool's articles. Some seem to be out of reach today, either because these websites or pages do not exist anymore, or because of other causes. To compliment them, I have chosen to keep them in the list.
Rudo de Ruijter

courtfool-favicon Особена благодарност:

Christine, Corinne, Francisco, Evelyne, Françoise, Gaël, Peter, Ingrid, Ivan, Krister, Jorge, Marie Carmen, Ruurd, Sabine, Lisa, Sarah, Valérie & Anonymous...

courtfool-favicon Благодарност за преводите:

StartTranslators

Alter Info
Carlo Pappalardo
Come Don Chisciotte
Ermanno di Miceli
Ivan Boyadjhiev
Jorge G-F
Lisa Youlountas
Jose Joaquin
Manuel Valente Lopes
Marcella Barbarino
Marie Carmen
Mary Beaudoin
Michel Ickx
Михаил
Natalia Lavale
Nicoletta Forcheri
Peter George
Resistir Info
Traducteur sans frontière
Valérie Courteau

StartJoinTranslators

courtfool-favicon Искате ли и вие да превеждате?

translator
Информацията спира пред езиковите граници. Вие говорите няколко езика? Например немски, испански или италиански? Помогнете на статиите на сайта Courtfool да преодолеят тези граници. Преведете статия. Предварително Ви благодаря!

контакт (english / français / deutsch / Русский):
Rudo de Ruijter
courtfool@xs4all.nl

Decrease text size
Increase text size

 

Вън от еврото, а след това?

Рудо де Рюйтер,
Холандия

Еврото е много практична валута, но превръща милиони хора в жертви. Тази статия съдържа опростено обяснение на това, защо еврото не е решение на проблема, разкривайки преимуществата на преминаването към контролираните от държавата пари.

- Не, европейското взаимодействие няма да изчезне, ако еврото се премахне!

- И, да – с държавни пари ще ни е много по-добре!

В еврото е заложен един нерешим проблем. Страните, които днес изпитват тежки проблеми с дълговете си, ако успеят да ги намалят, орязвайки социалните разходи, най-вероятно пак ще затънат в дългове.

Това е така, защото тези страни са жертви на един фундаментален недостатък на еврото. Преди еврото да влезе в употреба икономистите предупреждаваха, че общата валута може да проработи само тогава, когато всички страни-членки са хомогенни от гледна точка на икономиките си. [1] [2] [3]

Днес нищо не спира гръцките потребители да се отнасят с предпочитание към по-евтините и добри продукти, внасяни от Германия. А когато Гърция внася повече, отколкото изнася, дълговете й растат. Същата закономерност е валидна и за всички други страни в Еврозоната с по-ниска производителност. Те могат да орязват социалните разходи и да приватизират държавните инфраструктура и услуги колкото си пожелаят, но това не може да ги спаси от бъдещите дългови кризи!

Ето каква е причината. Когато потребителите от страните с по-ниска производителност избират по-евтините и качествени вносни продукти, външният дълг на страната се увеличава, а производителността пада. Когато страната разполага със своя собствена валута, тя има възможност да я девалвира. Това прави вносните продукти по-скъпи, а продуктите местно производство по-конкурентноспособни на външните пазари. Дълговете ще намалеят, а производителността отново ще се повиши. Девалвацията беше много разпространен метод преди появата на еврото.

В ситуацията с еврото, девалвацията е неприложима и страните се оказват в капана на дълговете. Обаче, ставайки официално членове на еврозоната, те също се нагърбват със задължението да намалят националния си дълг до под 60% от брутния си вътрешен продукт (БВП), а фискалния им дефицит трябва да остава под 3% от БВП. Ако те превишават тези ограничения, другите държави възприемат това като заплаха спрямо желаната стабилност на еврото. Тези други страни ще им наложат санкции, за да принудят правителствата, натрупали дългове, да вземат подходящи мерки (все едно, че съществува някакво устойчиво решение) и ако това не сработи, другите държави ще предоставят заеми (които, между другото, ще увеличат външния дълг), придружени от сурови условия, като например още по-големи орязвания на обществените разходи – например съкращения, ограничаване на разходите за образование, култура, социални услуги, здравоопазване и въоръжените сили – също и обезателството за продажба на държавно имущество, инфраструктура и услуги! (Помнете това, когато чуете политиците от богатите страни да казват, че искат да помогнат на страните, натрупали дългове!)

heavy euroНе е случайно, че Гърция, Португалия, Испания и Ирландия днес поемат най-големия удар. От гледна точка на икономиката тези страни не може да се сравняват с държави като Германия! Когато кризата удря Еврозоната, веднага става очевидно, че зоната не е еднородна; има силни и слаби страни. Много от държавите в Европа силно се отличават една от друга, имат много различни икономики с различен производствен потенциал.

Всъщност е невъзможно в такава нееднородна среда, каквито са 23-те страни-членки на Еврозоната, да се поддържа обща валута. Въпреки предупрежденията на различни икономисти, политиците прокараха идеята за общата валута. За поддръжниците на идеята това бе просто въпрос на измисляне на правила и убеждаване на страните да подпишат споразумения, с които да се задължат да се придържат към тези правила. Е, можете да подпишете каквото и да било, но това не значи, че може да направите така, че да се случи невъзможното. Днес двайсет от двайсет и седемте евро-членки не могат да изпълнят условията по договорените бюджетни правила. [4]

Може да сравните еврото със съчленен автомобил, съставен от 23 свързани секции, чиито колела, всички до едно, са с различен диаметър. Той не може да отиде далеч.

Разликите в производителността не са просто временни. Има съществени разлики, свързани с особеностите на местния климат, географското положение, плодородието на почвата, достъпността на водата и енергията, разстоянията, които трябва да се покриват и всички останали непроменливи условия. Те в огромна степен определят успеха или провала на икономическата активност. Всяка страна е развила икономика, характерна за условията в нея, някои разчитат повече на аграрните продукти, други на индустрията, търговията, морския транспорт и т.н., което значи, че една обща финансова политика не може да удовлетвори всички отделни държави.

Примерът на долара?

Често Съединените Щати са споменавани като пример за “успех“ на една отделна валутна зона. Една съществена разлика се крие в това, че всички говорят на един и същи език в САЩ, така че хората могат много по-лесно да пътуват до там, където се осъществява успешна икономическа активност. В Европа миграцията на международната работна ръка е ограничена, не само заради езиковите бариери, но и защото тук има стари държави с население, което е привързано към своите традиции и култури.

Така че е доста спорно дали можем да наречем долара пример за успешна обща валута. [5] От 1973г. насам САЩ са внесли много повече, отколкото са изнесли и, взимайки под внимание спираловидно растящия им и неконтролируем дълг, Щатите съществуват като паразит за сметката на почти всички останали страни в света. Това дори е по-скоро доказателство, че общата валута в една хетерогенна общност не може да се приложи без други държави да се подложат на огромна експлоатация.

Вън от еврото?

Осъзнаването на факта, че еврото няма да проработи, е едно. Има и друго нещо, което е още по-важно. Ще покажа, че просто да се върнем обратно към предишните си национални валути би било много лошо решение. Така е, националните валути пак ще са ни нужни, но ако искаме да избегнем грешките на миналото, ние се нуждаем от пари, които са емитирани и контролирани от правителството (като, впрочем, повечето хора си мислят, че днес е именно така.)

За да се разбере защо националните пари са толкова важни, трябва да разберем какво представляват парите и как работят нещата. Днешните пари са нито отпускани, нито контролирани от правителството. Вместо това – за повечето хора това даже може да изглежда невероятно – почти всички пари днес са били тайно (и в нарушение) създадени от търговски банки. Вие всъщност не притежавате никакви пари в банковата си сметка; имате просто цифри. Тези цифри представляват “илюзия за пари“. В бележката от банката ви се показва какво ви е заел банкерът, но тези пари не съществуват, с изключение на една много малка част. Естествено, докато можете да плащате с тези фалшиви пари, това не ви притеснява. [6] Така или иначе, както ще покажа по-долу, точно тази заблуда в банковата система позволява на паричния поток постоянно да се разширява, застрашавайки по този начин обществото ни. С помощта на прикритите си счетоводни трикове банкерите са взели под свой контрол всички валути по света. Еврото не е изключение.

"Достатъчно е, че хората не разбират банковата и паричната ни системи, защото ако ги разбираха, вярвам, че щеше да избухне революция още преди изгрев слънце" (Хенри Форд)

Тайната напарите

Днес по-малко от 5% от всички пари представляват истински пари във вид на банкноти и монети. Останалата част е изкуствено създадена от банките и съществува единствено под формата на цифри в банковите ни сметки. Когато взимате заем от банката, банкерът не ви заема съществуващи пари. Вместо това той просто създава ново количество пари, вписвайки цифри в банковата ви сметка. След това вие трябва да платите лихви върху тези нови пари, които са били “вписани“ в реалността. Често се борави с големи суми. Обикновено когато някой изплаща жилищен заем в период на 20-30 години, той плаща лихви, колкото сумата на заема си. Всъщност, той плаща за две къщи. Една за себе си и една за банкера! [7]

В момента, в който някой купува къща, парите от заема се прехвърлят на продавача. Купувачът ще изхарчи тези пари за други неща. По такъв начин парите от заема започват да циркулират в обществото. Всички пари в обществото произлизат от заеми. Всеки банкер събира лихви върху парите, които създава, а всички банкери заедно събират лихви върху всяка единица пари, която съществува. Ако имате пари в джоба или сметката си, то значи някой някъде изплаща лихви по тях на някой банкер. Когато човекът напълно изплаща дълга си към банкера, парите, които са били “вписани в реалността“ в резултат на заема му, се “отписват от реалността“.

Значи, всички пари са временно явление. Общото количество пари в обществото се състои от остатъчните суми, които трябва да се изплатят върху всички заеми, отпуснати в миналото. Това означава, че общото количество пари, циркулиращо в обществото, е вид хазарт. То няма нищо общо с това, което е нужно за нормалната обмяна на стоки и услуги.

Безкрайна инфлация

По-лошото е, че банките безспирно пускат все нови заеми, по такъв начин създавайки постоянно нови пари. Когато по-голямо количество от тях се използват за закупуването на едно и също количество стоки и услуги, всяка отделна единица пари се обезценява и води до ръст на цените. Това е добре познатата инфлация. [8] Директорът на тази инфлация е централният банкер. Намалявайки лихвената си ставка, той подава сигнал на банките, че те трябва да ускорят отпускането на заеми (при по-ниска лихва хората ще могат да теглят повече и по-лесно заеми) и, обратно, увеличавайки лихвения процент, увеличаването на паричната маса ще се забави.

Банкерите се нуждаят от инфлация

Банкерите се нуждаят от инфлация.[9] Когато паричният поток набъбва, на взелите кредит им става по-лесно да заработят количеството пари, нужно за погасяването на дълга. Това е изгодно на тях, но също е изгодно и на банкерите. Това гарантира, че ще има по-малко случаи на несъстоятелност.

Фактът, че основната сума на заема губи от стойността си, когато изтеглилият го клиент го връща, не притеснява банкера. Парите, изплатени за погасяване на основната сума на заема, изчезват. Помнете, че банкерът създава основната сума като вписва цифри, а в момента на пълно изплащане на кредита той ги отписва.

Що се отнася до лихвите, там е другояче. Лихвите не са част от парите, създадени от банкера и няма да бъдат отписани след изплащането им. Те са приходи за банкера! Да, заради инфлацията лихвените плащания губят от стойността си, но недейте да съчувствате на банкера. Може да не се съмнявате, че той е предвидил този проблем и предварително е повишил лихвената си ставка.

Никаква възможност за устойчиво общество

Инфлацията има и друг много важен аспект. Ако не искате да обеднеете, вие трябва да работите все повече, за да компенсирате постоянното обезценяване на парите си. Ето защо, инфлацията предизвиква постоянното увеличаване на икономическата активност. С други думи, с инфлационната банкова система ние никога не ще успеем да достигнем устойчиво и добре балансирано състояние на обществото.

Финансовата сила

Постоянно растящият паричен поток създава ситуация, в която всичко може да се купи, дори държавата. В много страни финансови групи поемат обществените услуги, за да ги превръщат в източник на постоянни печалби: газоразпределение, електричество, водоснабдяване, транспорт, пощи, телефон, услуги по опазване на реда, затвори, здравеопазване, събиране на смет и т.н. Това е нестихващ процес. Банкерите и финансовият елит взимат все повече инвестиционни решения, явяващи се определящи за състоянието на обществото, докато правителствата взимат все по-малко такива решения.

Това си има последствия. Парите и печалбата днес определят какво е “добро“ за обществото ни. Но това не е всичко. Щом правителствата предлагат все по-малко услуги на гражданите си, те ще губят статуса на широко призната власт. Вместо да бъде институция, която да се грижи за интересите на населението си, правителството се превръща в скелет, на когото е нужно да прибягва до все повече репресии, за да налага кратковременни и недалновидни решения. Вместо да гарантира свободата на личността, днес то позволява и налага следенето на всички граждани, осъществявано от частни и обществени организации посредством хиляди камери, включени към взаимносвързани базии от данни. Гражданите се възприемат като потенциални престъпници, на които трябва да се взимат пръстови отпечатъци и да се завеждат досиета. КГБ е детска градина в сравнение с бързоразрастващите се електронни мрежи за следене.

Еврото

Еврото е валута, принадлежаща на Европейската Централна Банка (ЕЦБ) във Франкфурт. [10] ЕЦБ е притежавана от централните банки на страните-членки. [11] Въпреки, че имената на тези централни банки звучат така, все едно те са свързани с държавата (Deutsche Bundesbank*, Banque de France, и т.н.), всички те са независими от правителствата си и повечето от тях са управлявани от частни съвети. [12] (* поправено на 7-ми януари 2011)

Въпреки частния си характер, ЕЦБ е официален орган на Европейския съюз. Заради точка 7 от статута на Европейската система на Централните Банки (ESCB) и точка 107 на Маастрихтското споразумение, ЕЦБ се радва на пълна независимост. [13]

Обърнете внимание на факта, че тази независимост не идва от някаква логична или организационна нужда, а произхожда единствено от вярването, че само независимите централни банкери могат да управляват правилно паричната система. Е, ако не подлагаме на съмнение това вярване днес, то кога изобщо ще го направим? [14]

Европейското правителство

През 1957 се появява Европейската Икономическа Общност (EИО). Още в началото тази институция страда от липса на демократично управление: парламентът й имал само консултативна роля. ЕИО си поставя за цел налагането на икономическо и политическо взаимодействие между Франция, Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург.

През 1967 силите се концентрират след като ЕИО, Еуратом и Европейската Общност на Въгледобивната и Стоманена Индустрии се превръщат в Европейски Общности (EO). Също така, отделните страни-членки губят правото си на вето в много области. След като това бива направено, в играта влизат банкерите. През 1970 Пиер Вернер, влиятелен банкер от Люксембург [15], начертава плана за единна валута.

Бретън Уудс

Пиер Вернер е един от участниците в Бретън Уудската Конференция през 1944, която бива силно повлияна от агресивния дух на Втората световна война. По време на конференцията се създават принципите на световните финанси и търговия. Страните трябвало да закрепят валутите си към долара и да поддържат курсовете им стабилни. Това давало преимущество на международната търговия и финанси. Всъщност, този принцип изразява това, че облекчеността на международната търговия и финанси е по-важна от способността на страните да се адаптират към промените в международната среда. Също така, с помощта на тази спогодба, САЩ биват на практика обявени за “господар на света“, тъй като всички страни стават задължени да нагодят валутите си към долара, докато САЩ са свободни да правят каквото си искат!

По време на същата конференция бива учреден МВФ, както и предшествениците на Световната банка и Световната търговска организация. Господата от Бретън Уудс прекрасно знаели, че по-слабите страни ще пострадат в резултат на плановете им. МВФ, а по-късно и Световната банка, е награден с ролята да предоставя заеми на тези страни. Заемите били придружени с условия, които включват сурово орязване на социалните разходи, последиците от което засягат образованието и здравеопазването. На практика МВФ и Световната банка погребват развиващите се страни в дългова яма. Такъв дълг, че те никога не биха били способни да изплатят лихвите по заема, да не говорим за основната му сума. И веднъж попаднала в безизходна позиция, страната е принудена да продава всичко, което има (в частност руда и нефт), най-често на американски корпорации. [16]

Чужди заеми

Въпреки че на служителите на Световната банка е вменявано друго, заемите от чужбина са най-лошия начин да се “помогне“ на държавите, изпитващи проблеми. Единственото нещо, което те могат да направят с чуждата валута е да купуват стоки от чужбина, затъвайки още повече в дългове по такъв начин. [17]

Единственият случай, в който заемът в чужда валута е оправдан, е когато страната наистина се нуждае от машини или нещо друго, което тя не може сама да произведе, а доставчикът отказва да приеме валутата на посочената страна.

Свободно движение на капитали

А какво разбират банкерите под Евроленд? Банкерите биха изгубили сериозен източник на приходи: клаузите по обмяната на множеството национални валути. За сметка на това те биха получили много по-голям източник на приходи: свободното движение на капитали. Това било предварителното условие по общата валута. То би позволило на банкерите лесно да предоставят заеми на всяко място, където можело да се постига печалба.

Ипотечният бум в Южна Европа

В международен план между банкерите съществуват договорки с редица обезателства за самите тях, “ограничаващи“ количеството заеми, съотнесено към капитала им, което им е разрешено да предоставят. По правило те би трябвало да притежават 8 евро капитал за всеки 100 евро текущи заеми за търговски и индустриални цели. Когато обаче заемите са жилищни, те могат да предоставят двойно повече кредити, съответно събирайки два пъти повече лихви. [18] Доскоро банкерите мислеха, че цените на жилищата ще растат постоянно, така че жилищните заеми изглеждали практически безрискови. По такъв начин в Испания, Португалия, Ирландия и на други места избухна строителен бум. Това, за което забравиха банкерите, е че когато няма достатъчно икономическа активност, хората не могат да плащат за тези къщи. Работата е там че, финансирайки икономически дейности като индустрия и търговия, те биха инкасирали наполовина по-малко лихви...

Помощ!

hungry euroГърция вече изпитва на свой гръб какво значи да имаш европейски “приятели“, които предлагат заеми и в същото време налагат екстремни орязвания на държавния бюджет. Тези приятели са толкова сигурни в правотата на решението си, че позволяват на подивялото си куче-спасител МВФ да отхапе своя дял от гръцката трагедия. [19] Между другото, това също значи и че еврото сега е “подпомогнато“ от МВФ. Щеше да е смешно, ако не беше толкова трагична реалност.

Ирландия, Португалия и Испания също изпадат в затруднена ситуация. Докато са обвързани с еврото, те не могат да девалвират валутата си. Еврото сега действа като натрапен невидим обменен курс между страните. Същите страни се сблъскват с двоен проблем. Първо, те трябва да редуцират дълговете си до договорените европейски нива и, второ, те трябва да избягват нови дългове в бъдеще.

Първият проблем обикновено се решава с помощта на строги мерки като суровите орязвания на социалните, културни, образователни и здравни разходи, както и съкращаването на държавни служители, приватизацията на държавната инфраструктура (например, испанските летища) и обществените услуги, рязкото покачване на данъците. Тези мерки са агресивни и крайно несправедливи спрямо обикновените хора, които нямат никаква вина за случващата се трагедия. Много хора ще обеднеят. Имат ли те някакви шансове да се измъкнат от тази бедност отново?

Могат ли нещата да се оправят?

За да се опитаме да измислим нещо, нека погледнем към втория проблем. Как може страните от Еврозоната с по-ниска производителност да избегнат затъването в нови дългове? Е, няма как това да се избегне. Няма как да попречите на населението на страните с по-ниско производство да внасят повече, отколкото изнасят. Дори има логика да се предположи, че те ще предпочетат по-евтините и добри продукти, внесени от по-производителните евро-страни. Това е фундаменталният недостатък на общата валута в един общ пазар, съставен от икономики с крайно нееднородни възможности.

Според мен суровите мерки, които тези страни предприемат днес, стават абсолютно безсмислени, ако те не се откажат от еврото.

Лоши решения

Лошо решение би било връщането към ситуацията, предхождаща еврото, и позволяването на банкерите отново да създадат и надуят валутата на страната.

Някои хора смятат, че ако на банкерите не им се позволяваше да създават изкуствени пари, “вписвайки ги в нашите банкови сметки“, инфлацията би се прекратила. Единственото нещо, което би спряло, е ефектът на паричния мултипликатор от тези банкови баланси. [20] Вярно е, че бихме имали истински пари в сметките си вместо празни числа, но помнете: банкерите се нуждаят от инфлация. По този начин те все така биха продължили да уголемяват броя на заемите, но вместо да създават пари от въздуха, щеше да им се наложи да ги заемат от централната банка. (Централната банка може да създава безкрайно количество пари.) Разбира се, банкерите ще накарат клиентите си да плащат за тази допълнителна цена. Заемите биха поскъпнали, но постоянната инфлация на паричния поток не би се прекратила. (Нито би изчезнала неизбежната “ценова инфлация“, произтичаща от това.)

Друго лошо решение би било да се избере валута, чийто стандарт е обезпечен със злато. Въпреки че такива валути са били използвани в миналото (както в САЩ до 1971г.), парите, които са закрепени за златото, имат много недостатъци. Държавите, които нямат златни мини, биха били принудени да купуват злато (което значи да доставят стоки и услуги на страните, добиващи благородния метал) с единствената цел да притежават национално средство за разплащане. Всеки път когато на пазара бъде пуснато повече злато, те ще се принуждават да купуват повече от него, за да предпазят валутите си от обезценяване спрямо валутите на държавите с увеличаващи се златни запаси. Златодобивният отрасъл, в много отношения, би придобил наднационална власт, по-голяма дори от тази, която днес има Федералният Резерв. Златото няма стабилна стойност. Върху цената му могат да оказват влияние притежателите на големи запаси, като например златодобивния отрасъл и централните банки. Дори голям брой малки купувачи и продавачи, ако се повлияят от страх или алчност, могат да променят цената му. Всички тези ценови колебания могат да застрашат всяка икономика, чийто пари са вързани към златото. То би предизвикало конфликти, подтисничество и войни, по-тежки и от днешните.

Всеки паричен стандарт, бил той златен, сребърен или друг, ще нанесе тежък удар върху съответната валута, както и върху цената на средството, което е избрано за стандарт.

 

Решението с държавните пари

Повечето хора си мислят, че парите принадлежат на държавата. Така би следвало да бъде. Парите трябва да принадлежат на обществото, а не на банките. Това е единствения начин, по който може да бъде постигната справедлива парична система, и единствената възможност да съществува правителство, което не зависи от банките.

Днес ползваме крайно скъпа парична система и банки, които увеличават капитала си всяка година с помощта на огромни премии. Банкерите ще се оправдаят с това, че капиталът им е нужен в случай, че понесат загуби. Загубите биха били приспаднати от капитала. Е, техният капитал, обективно казано, е огромен, но в същото време покрива само малък процент от непогасените им заеми. Ако загубите са прекалено големи, капиталът изчезва. Обаче, ако разгледаме внимателно международните споразумения между банкерите, излиза, че те изобщо не могат да използват изисквания капитал. Ако те приспаднат част от него, за да покрият загубите си, в балансите им ще останат поне двайсет пъти повече заеми, които не са обезпечени с достатъчно капитал. Така че днес се сблъскваме с банкери, които вместо да понасят загубите си, просто казват на финансовите министри, че им са нужни пресни пари, защото иначе няма да имат достатъчно капитал!

- Държавна банка

Е, можем да сложим край на тази скъпа и ощетяваща система, създавайки държавна банка, която ще бъде единствената банка в страната, имаща право да създава пари. Тя ще създава всички пари, нужни за заемите в държавата, както и за разходите на правителството. Освен това на банкерите не би било позволено повече да отварят балансови сметки, които не са обезпечени с истински пари. Ако банкерите пожелаят, те могат да поемат ролята на посредници при предоставянето на заеми между държавната банка и населението. За това те биха получавали провизии, а не лихви. Също така те биха могли да се заемат със сметките на клиентите от името на държавната банка. По този начин всички могат да запазят банковите си сметки и, като се изключи обмяната в национална валута, в системата на плащанията няма да настъпят никакви прекъсвания. (А ако банкерите откажат да съдействат, държавата ще трябва да създаде свои собствени посредници, например в офисите на данъчната служба.)

Заедно с новата си функция на посредници за заемите на държавата, банкерите пак биха могли да събират (съществуващи) пари, за да натрупват парични средства, които да могат да бъдат отпускани срещу лихва. Тъй като става въпрос за съществуващи пари, тези заеми няма да предизвикат инфлация.

- Спиране на инфлацията

Чрез тази реформа правителството би получило средство за спиране на инфлацията. Това, че то има средството, не значи, че то се задължава да го приложи. По-вероятно е правителствата само да забавят инфлацията прогресивно, при което философията “алчността е красива“ стъпка по стъпка би преминала в “грижа за околната среда и бъдещето“. Каквато и форма да възприеме това, на нас няма да ни се налага да работим все повече и повече, само защото така искат банкерите.

- Край на обществените дългове

Ако правителството може да създава парите, от които се нуждаем, националният дълг може да изчезне.

Националният дълг се появява тогава, когато правителството харчи пари преди да бъдат събрани съответните данъци. Днес ние плащаме големи лихви върху боновете, които се налага да бъдат пускани в обръщение от държавата, за да се изплащат тези разходи. Банкерите обичат да инвестират в тези облигации, тъй като носят лихви, практически освободени от рискове. Така, от една страна правителствата ни трябва да повишават дълговете си, за да спасяват банкерите, а от друга – банкерите получават лихви върху тези дългове!

- Пенсионни фондове

Другите, които спекулират с лихвите върху правителствения дълг са пенсионните фондове, които извличат от него част от приходите си. Една част от пенсиите, които ни се плащат, идва от тези лихви, които, от своя страна, се изплащат от данъкоплатците. Друга част се попълва директно от осигуровките на трудоустроената част на населението. По такъв начин, поглеждайки отвъд привидното впечатление, че хората заделят пари за старостта си, се вижда, че по-голямата част от парите, които отиват за пенсии, са пари, които работещото население плаща посредством осигуровки и данъци.

Всъщност това е доста логично. Ако просто натрупвате пари и после ги пуснете в обръщение след десетилетия, те единствено биха предизвикали инфлация. Те не биха могли с магия да създадат стоките и услугите, търсени в дадения момент. Това, което може да правите с парите си, когато остареете, силно зависи от работната сила и производителност в този момент.

Друга част от приходите, насочвани за пенсии, идва от чуждите инвестции или, за да е по-ясно, от работната сила на хората в другите страни. От етична гледна точка, това е като финансов колониализъм. Нещо, което не може да бъде повод за гордост.

Затова би било много по-логично да се създаде държавен пенсионен фонд, управляван от държавна банка. Или с други думи, работещото население просто трябва да приеме, че е нужно да се грижи за най-възрастните. Граждани, които искат да пренасочат пенсионните си права от частните си пенсионни фондове към държавните, трябва да получат възможността да го направят.

- Лихви

Много хора смятат лихвите за неетични. Обаче, когато част от лихвите се използва за абсорбиране на загубите от заемите, които не могат да се погасят, и когато остатъка се насочва за обществените нужди на страната, аз не виждам повод за възражения. Втората част от лихвите би намалила количеството данъци, които трябва да се съберат.

Правителството би могло да наложи ред лихвени ставки в зависимост от сферите или видовете инвестиции, на които то иска да даде предимство. Вместо просто да има само един груб инструмент за регулиранe, в лицето на основната лихвена ставка, както в момента правят централните банки, правителството би могло да насочва по-точно заемите и инвестициите в нужните посоки.

Лихвите, също така, са полезен инструмент за подтикване на длъжниците да си плащат навреме.

- Богати и бедни

Днес, предоставяйки заем, банките изискват допълнителна гаранция, която те да могат да вземат в случай, че длъжникът е неспособен да изплати дълга си. По този начин богатите хора могат винаги да теглят заеми и инвестират по-лесно и, съответно, да забогатяват по-лесно. Постоянно разширяващата се пропаст между бедни и богати застрашава обществото ни. На държавната банка няма да и са нужни допълнителни гаранции. Заемите, които тя предоставя, могат да бъдат сравнени с данъчно задължение. Ако то не бъде погасено, към него може да се избере сходен подход. По идея, бедните биха имали възможност да теглят заеми и инвестират толкова лесно, колкото и богатите.

Както бе вече обяснено, в среда, в която отсъства инфлацията, изплащането на заеми е по-трудно. Обаче, това може да се компенсира от факта, че лихвените ставки могат да остават по-ниски, тъй като повече няма да ни се налага да допринасяме за скъпата и безполезна капитализация, извършвана от частните банки. Освен това, когато се наложи, чрез данъчната политика може да предложат и допълнителни компенсации на кредитополучателите.

- Скъпо ли е излизането от еврото?

Някои политици се опитват да плашат хората, настоявайки че излизането от еврото би било прекалено скъпо, че това би върнало икономическото развитие назад с много години, и така нататък. Е, като начало, държавите няма да спрат да търгуват с дадена държава само защото тя е излязла от еврозоната и има нова валута. И ако тази страна премине към държавни пари, то разходите по тази промяна са в по-голямата си част организационни и по-скоро незначителни в сравнение с постигнатите преимущества.

Всички пари, нужни за валутната промяна, държавната банка може просто да напечата от нищото. Всички евро, намиращи се в обръщение в страната, могат да бъдат изкупени от държавната банка чрез емитирането на нови пари. Тези евро могат да се съхранят от държавната банка като стратегически резерв и с цел плащане за вносни стоки.

Правителството ще може да откупи най-необходимите инфраструктури и обществени услуги. Възстановяването на множеството раздробени енергийни, пощенски, телефонни, железопътни и други услуги в национални предприятия със сигурност ще позволи те да станат по-надеждни. В тези важни услуги качеството и обслужването трябва да бъдат водещите принципи. Това не значи да се върнем към прашасалите държавни предприятия от миналото. Държавните предприятия могат да бъдат модерни и добре управлявани и – защо не – да предоставят много по-добри обществени услуги в сравнение с частните, които преследват печалба.

Не казвам, че всички тези промени са лесни за правене. Но ако искаме да създадем устойчиво общество, в което демокрацията и свободата все още ще значат нещо, когато децата и внуците ни остареят, тогава това е пътеката, по която трябва да поемем...

- Обзор

Реформата, направена по начина, който препоръчвам, може да се обобщи с помощта на схемата по-долу. Моля обърнете внимание на обясненията под нея.

Money flows after reform
Click for enlargement

 

 

Бележки и препратки:

[1] В изследванията, посветени на оптималните валутни зони, можем да отделим тези, които се съсредоточават върху условията, които са необходими за това, и тези от времето след 1970 година (когато политиците решават, че искат единна европейска валута), съсредоточаващи се върху разноските и ползите.

Роман Хорват и Любош Комарек, “OPTIMUM CURRENCY AREA THEORY: AN APPROACH FOR THINKING ABOUT MONETARY INTEGRATION” (2002)

“Могат да се различат две водещи направления в литературата, посветена на оптималната валута. Първото се опитва да открие най-значимите икономически характеристики, за да се определи къде би трябвало да се поставят (илюзорните) граници на обменните курсове (1960-1970г.). Второто направление (1970-те досега) счита, че всяка една страна напълно отговаря на изискванията да стане оптимален член на паричния съюз. В резултат на това вторият подход престава да търси характеристиките, определени като важни за подбора на участниците в оптималната валутна зона. Тази литература се фокусира върху изучаването на цената и ползите за една държава, желаеща да участва във валутна общност.”

http://wrap.warwick.ac.uk/1539/1/ WRAP_Horvath_twerp647.pdf , page 7.

Фридман изтъква преимуществата на гъвкавите обменни ставки между страните така: Както обикновено се наблюдава, цените и заплатите в една страна са относително твърди, а факторите измежду държавите са неподвижни. Като резултат, при негативно търсене или шоково изменение на предлагането, единственият инструмент за избягване на повишаването на инфлацията или безработицата е промяната в гъвкавите обменни ставки (това означава повишаване или понижаване стойността на валутата). Това връща икономиката към първоначалното външно и вътрешно равновесие. (…) При режим на фиксиран обменен курс винаги ще се наблюдават неприятните последствия на безработицата и инфлацията.

http://wrap.warwick.ac.uk/1539/1/ WRAP_Horvath_twerp647.pdf , стр. 8

[2] Yrd. Doç. Dr. Hüseyin Mualla YÜCEOL, Mersin Üniversitesi İktisadi ve İdari Bilimler Fakültesi, Maliye Bölümü, in “WHY THE EUROPEAN UNION IS NOT AN OPTIMAL CURRENCY AREA: THE LIMITS OF INTEGRATION”

Европа не е оптимална валутна зона. И така, на 1 януари, 1999г., 11 страни-членки на ЕС инициираха Европейски паричен съюз (ЕПС), възприемайки обща валута, еврото,  въпреки че ЕС не отговаря на всички критерии за оптимална валутна зона. В такъв случай, влизането в Европейския съюз не е идентично с влизането в еврозоната както за старите членки, така и за новите.     

http://eab.ege.edu.tr/pdf/6_2/C6-S2-M6.pdf , стр. 66

[3] Пол >де Гроу, извадки от речта му 

“С двайсет и седем члена вместо сегашните дванайсет, предизвикателството да се осигури гладко функциониране на разширената Еврозона изглежда плашещо. Причината е в това, че в подобна голяма група значително ще се повиши вероятността да се случи това, което икономистите наричат “асиметрични сътресения“. Това значи, че някои страни могат да изпитат бум и инфлационен натиск, докато други изпитват дефлационни процеси. В случай на прекалено много асиметрични сътресения ЕЦБ ще бъде парализирана, без да знае дали да увеличи или понижи лихвените ставки. В резултат на това страните-членки често ще се разочароват от политиката на ЕЦБ, която не се съобразява (а тя и не може) с различните икономически условия на отделните страни-членки. Това ни води до въпроса дали разширеният ЕПС, всъщност, ще бъде оптимална валутна зона.“

“Ако една страна изпита върху себе си негативни сътресения, предизвикани от ефектите на натрупване, орязването на заплатите, нужно за справянето с тези сътресения, неизбежно ще е много голямо. За пример: Ако компанията Форд реши да затвори завод в Белгия и инвестира вместо това в Полша, заплатите на белгийските работници трябва да бъдат орязани с 50 или повече процента, за да може Форд Мотърс да промени решението си, при положение че подобна заплата би била неприемлива, но ако се следва логиката на гъвкавостта, то белгийските работници  трябва да се съгласят с местенето.“

http://mostlyeconomics.wordpress.com/2010/06/21/ were-europes-curent-problems-never-imagined/

[4] NRC Handelsblad, 3 юни 2010

“De Europese Commissie heeft op dit moment tegen 20 van de 27 EU-landen een procedure lopen omdat deze landen de interne begrotingsregels van de Europese Unie overschrijden.”

“Европейската Комисия започва процедури срещу 20 от 27-те членки на Е С, тъй като те нарушават вътрешните бюджетни правила.“

http://www.nrc.nl/economie/schuldencrisis/ article2558281.ece/Ambtenaar_betaalt_bezuiniging

[5] Юлиус Хорват, “Optimum currency area theory: A selective review”

Гьош и Волф (1994), например, считат че САЩ не е оптимална валутна зона и предлагат възможността различните части на САЩ да имат отделни валути.

http://www.bof.fi/NR/rdonlyres/ 5C4E3CE4-0386-4FDB-886B-C276040CD183/0/dp1503.pdf , стр.7

[6] Въпреки очевидното впечатление, ние не можем и не плащаме с фалшиви пари. С мъничката част останали истински пари банкерите успяват да осъществяват нашите плащания. За опростено обяснение вижте статията “Debit, credit, banco!”, и по-специално частта “Juggling with payments” (“Жонглирането с плащанията“) http://www.courtfool.info/en_Debit_credit_banco.htm

[7] Инфлацията и лихвените проценти варират много силно с течение на времето. Вижте графиката на ставките в САЩ за периода 1940-1999г. http://www.courtfool.info/ US_inflation_1940_1999.htm Тези показатели не отразяват допълнителните стойности, които потребителите често се налага да плащат, за да получат заем, например застраховките. Застраховките намаляват риска за банкера, така че той получава по-голяма печалба от заема си. Така че дори да платите подобни застраховки на някоя застрахователна компания, а не на банкера си, това формира прикрита форма на лихва.

[8] Ценовата инфлация води до недоволство сред населението. Това е причината много страни да ползват Индекс на Потребителските Цени (ИПЦ), който показва по-приемливи стойности.

http://www.mw.ua/2000/2020/52764

“… съотносителната стойност (4.5%) на ръста с показател m3 на годишна основа. Тази съотносителна стойност за увеличението на паричната маса се основава на потенциалния икономически ръст, достигащ 2,0-2,5%, инфлация под 2,0% за междинния период и дългосрочно понижение на паричното ускорение в рамките на 0,5-1,0% годишно.“

http://www.dnb.nl/dnb/home/file/ar03_tcm47-146939.pdf (страницата е премахната/ не е достъпна повече)

“През 2003г. паричният поток (m3) в еврозоната расте с показател 8,0%, доста над официалната съотносителна стойност 4.5%.”

http://www.dnb.nl/dnb/home/file/ar03_tcm47-146939.pdf (страницата е премахната / повече не е достъпна) 

Имайте предвид, че когато политиците, официалните лица или главата на централната банка говорят за “инфлация“, те имат предвид изменението на Индекса на потребителските цени (ИПЦ).

Индексът се основава върху годишно сравнение на цените на потребителската кошница продукти, от които би се нуждаело едно “средно“ домакинство. Съдържанието на кошницата е различно за отделните страни, поради което правилата, по които се изчислява индекса са различни. Една страна може да включва стойността на храната, горивата и жилищните разходи; в други държави тези разходи може да не се взимат предвид.

http://bigpicture.typepad.com/comments/ 2005/09/the_history_of_.html

http://www.goldandsilverexchange.info/ consumer-price-index.html

Някои страни публикуват категориите на продуктите в кошницата, но кои именно продукти се изчисляват, обикновено се пази в тайна. Въпреки това, някои статистически бюра разкриват някои от триковете, които използват, за да получат по-лицеприятни индекси. Те, например, периодично променят съдържанието на потребителската кошница. Продукти, които поскъпват прекалено много, се изваждат и заменят с по-евтини. Или, когато цената на даден продукт остава стабилна, но качеството се подобрява, те разглеждат подобряването на качеството като намаление на цената. По такъв начин, Холандското Централно Статистическо Бюро (ХЦСБ), пресмятайки стойността на компютъра, включен в кошницата, изчислява поевтиняване в размер на 64% за периода 1998-2003гг.! А заедно с това се понижава и индексът!

http://www.cbs.nl/NR/rdonlyres/ AB3F1E9D-EFED-4FD9-9393-E59F762D5C9B/0/2007gevoelsinflatieart.pdf

схема, стр. 6

http://www.cbs.nl/en-GB/menu/ themas/prijzen/publicaties/ artikelen/archief/2005/ consumer-price-index-art.htm

Така, съдържанието на кошницата периодично се преправя. Оправданието за това е: "когато цените се повишават, домакинствата променят и покупките си." А какво значи тази политика за индекса? Е, тъй като даденото домакинство не може да харчи повече отколкото печели, ценовия ръст на ИПЦ-кошницата автоматично се ограничава до нивото на ръста на доходите. Определеното домакинство не може да плаща по-високите цени.

В голяма хетерогенна зона, каквато е еврозоната, страните няма да понасят с еднаква сила щетите от големите сътресения като финансовите кризи или други. За ЕЦБ няма да е възможно да реагира на подобни сътресения, определяйки лихвена ставка, която да удовлетвори всички страни. За някои определената ставка ще се изрази в понижена инфлация, за други тя ще предизвика висока инфлация. Това не може да бъде избегнато в една хетерогенна зона. ИПЦ ще прикрие толкова, колкото успее.  

[9] Централният банкер прави всичко възможно инфлацията да не спира, управлявайки лихвените проценти. 

[10] Седалището на Европейската Централна Банка е във Франкфурт. Това е историческият град на Ротшилдови. Представители на фамилиите Ротшилд и Морган стоят в основата на създаването на Федералния Резерв в САЩ през далечната 1913 година. (Дж. Едуард Грифин, “The Creature of Jekyll Island”)

[11] Собственост на ЕЦБ:

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do? uri=OJ:L:2009:021:0066:0068:EN:PDF , точка 2. 

[12] Например, холандската централна банка се нарича De Nederlandse Bank N.V. (DNB), където N.V. означава “Naamloze Vennootschap“ – Партньорство с Анонимна Отговорност. В Холандия това е разпространена юридическа форма, използвана от частни компании, притежаващи акции. Тези компании са задължени винаги да поставят абревиатурата N.V. зад името си. През 1929г. специален закон освобождава банката De Nederlandse Bank N.V. от задължението да печата знака N.V. върху холандските банкноти, позволявайки й по такъв начин да скрива от населението факта, че холандските пари принадлежат на компания тип  N.V.

http://www.dnb.nl/binaries/wo0649_tcm46-145952.pdf

4-те члена на управителния борд на DNB, направляващи дейността й всеки ден, са назначавани от Кралицата.

http://www.dnb.nl/en/about-dnb/organisation/governing-board/index.jsp

От 10-те члена влизащи в надзорния съвет един е назначаван от правителството

http://www.dnb.nl/en/about-dnb/organisation/ supervisory-board-and-bank-council/index.jsp

Всички тези членове имат тесни икономически връзки.

http://www.dnb.nl/binaries/Raad%20van%20Commissarissen_tcm46-185323.pdf  – 

(на холандски)

В 14-членния съвет на банката влиза един член на надзорния съвет, който е назначаван от правителството. (Въпреки това, както и всички останали, той е независим от правителството.)

http://www.dnb.nl/en/about-dnb/organisation/ supervisory-board-and-bank-council/index.jsp

Забележете, че в общи линии централната банка е фокусирана повече върху властта, влиянието и увеличаването на цифрите в баланса, а не толкова върху постигането на печалби. Множество централни банки са длъжни да предават приходите си на хазната.

[13] Независимостта на централните банки: http://www.ecb.int/press/key/date/ 1997/ html/sp970513.en.html

[14] Централните банкери притежават (и желаят да запазят) контрола върху паричната система. Едната причина е, че те отчаяно се нуждаят от инфлация, тъй като в противен случай злоупотребяващата банкова система няма да работи. Както беше обяснено, без инфлацията банките бързо щяха да банкрутират. Затова централните банки искат пълния контрол върху лихвените ставки. Обаче, за пред света, те претендират, че правителствата нямаше да могат да упражняват последователна политика с течение на времето. Те се осланят на негативен опит от миналото, когато правителства са допускали прекалена инфлация. Централните банкери биха били по-отговорни (!), за което им е нужен пълен контрол върху паричната система, без правителството да се намесва в работата им по какъвто и да е начин. Ето пример на това как те представят нещата.

Александър Ламфалуси, Президент на Европейския Паричен Институт, с реч в Oesterreichische Nationalbank, Виена, 13 май 1997

“Модерната икономическа теория набляга на инфлационното предубеждение в икономическата политика, което се отнася в частност към така наречения проблем с времевата несъстоятелност, т.е. проблемът да се убеди обществото, че паричните органи ще устоят на изкушението да стимулират краткосрочно ръста на производителността, създавайки “изненадваща инфлация“. На фона на негативния опит от миналото, обществото едва ли >ще повярва твърдо в обещанията на властите да поддържат ниска инфлация. Ако тези обещания не се подплатят с надежден предварителен ангажимент, средното ниво на инфлацията ще бъде по-високо от нужното, производителността също няма да покаже по-добри резултати, а може дори да се влоши. Като решение на въпроса, беше предложено върху отговорността за паричната политика да не се оказва политически контрол и това да бъде записано в законодателството. Според това виждане, на централните банки следва да се даде свободата да формулират и упражняват парична политика, която съответства на основната им цел, както е определено от законодателя, пред когото те носят отговорност. Отговорността може да включва или законовото задължение на централната банка да носи отговорност за провежданата парична политика, или готовност да дава обяснение на действията си, например, под формата на редовни доклади и пред парламента. Това позволява на централните банки да поемат средносрочна посока, без да бъдат разсейвани от краткосрочни политически мотиви – подход, който е от полза за надежността, прозрачността и ефикасността на паричната политика.“        

http://www.ecb.int/press/key/date/ 1997/html/ sp970513.en.html

[15] Пиер Вернер бил люксембургски банкер и много влиятелна личност. През 1944 посещава Бретън Уудската конференция, в резултат на която е основана Международната Банка за Възстановяване и Развитие (IBRD), Международният Валутен Фонд (IMF) и Общото споразумение по тарифите и търговията (GATT). През 1970 той също поема длъжността министър на финансите и премиер на Люксембург. Освен това, през 1969, той председателства съвета на Европейската Икономическа Общност (ЕИО). http://www.terra.es/personal2/monolith/eu.htm

[16] Джон Пъркинс в интервю за Talkstick TV (линкът е даден по-долу)

"Работата ни се състоеше в това да убеждаваме други страни да взимат много големи заеми [отпускани от Световната Банка]... Да кажем, милиард долара за Еквадор, предназначени за построяването на големи инфраструктурни проекти: електроцентрали,... пристанища, магистрали, индустриални паркове. Неща, които не носеха полза на никой, освен много богатите хора в тези страни, доста корумпирани при това, и ние ги корумпирахме... 90% от тези милиард долара се връщаха обратно в САЩ и се плащаха на Халибъртън, Бехтел, този тип компании, за да строят инфраструктурните проекти.


Тогава страната затъваше в този огромен дълг, който с времето продължаваше да се рефинансира и да става все по-голям и по-голям. По такъв начин, на практика, Еквадор отделя над 50% от държавния си бюджет само за обслужването на дълга си, което значи, че остават прекалено малко пари за образование и здравни услуги за бедните хора, които са тези, които страдат от тези проекти. Техните реки бяха разрушавани, когато ние строяхме тези хидроелектрически станции, тяхната земя, не нечия друга, се унищожаваше...


Сега те носят хомута на този невероятен дълг, който е невъзможно да изплатят. Така ние идваме при тях и им съдираме кожата, почти като мафията... Нуждаем се от нефта на Еквадор... Казваме на Еквадор: “Щом не можете да си плащате заемите, трябва да предадете вашата Амазония на нашите нефтени компании... Целта на всичко това е построяването на империя. Правили сме това във всяка страна по света, притежаваща ресурсите, за които ламтим, често това е нефта на страни като Индонезия, Нигерия, Еквадор, Венецуела и Колумбия. Но понякога става въпрос за други ресурси, например в Панама това бе Панамския канал.“

YouTube: http://www.youtube.com/watch?v=yTbdnNgqfs8

Джоузеф Е. Щиглиц, в интервю от 2001 г.:

"Като главен икономист в Световната Банка от 1997 до 2000г., аз виждах с очите си тъмната страна на глобализацията; … как тъй наречените преструктуриращи заеми за някои от най-бедните страни в света “реструктурираха“ икономиките на тези държави, елиминирайки работни места без да предоставят възможности за създаването на нови, което довежда до масова безработица и орязване на основните услуги...“              

http://secret-of-life.org/the-World-Bank-and-IMF

Вижте още: THE IMF AND IRELAND: WHAT WE CAN LEARN FROM THE GLOBAL SOUTH

http://www.dublinopinion.com/downloads/ Afri_Report_on_EU_IMF_Loan_Deal.pdf

[17] Дейвид К. Кортен, “One World--One World Government Bretton Woods or The United Nations?”

“Нещата бяха толкова прости. Световната Банка обучаваше млади икономически кадри, карайки ги да вярват, че бързото развитие зависи от заемите, взети от чужбина, които да допълнят инвестициите базирани върху държавните спестявания. Малцина забелязваха очевидното – когато взимаш чуждестранен заем, ти заемаш чужди пари, които са потребни само ако купуваш вносни продукти, по този начин увеличавайки зависимостта на своята икономика от вноса. Също така, натрупваш външни дългове, които могат да бъдат изплатени само с още по-голям износ на свои собствени ресурси и продукция. Накрая почти неизбежно опираш до милостта на чуждите кредитори – като например Световната Банка.”           

http://www.ratical.com/co-globalize/ ifg041400DK.html

[18] Базелските спогодби

http://www.parl.gc.ca/information/ library/ PRBpubs/prb0596-e.htm

[19] NRC Handelsblad, 11 февруари 2010

VVD-Kamerlid Frans Weekers zei dat Griekenland de problemen volledig aan zichzelf te wijten heeft. Volgens hem hebben de Grieken de Europese Unie „jarenlang belazerd en bedonderd" met verkeerde cijfers over de financiële positie. „Dit is de straf van de markt voor Griekenland", aldus Weekers.

Франс Вийкерс, член на парламента от либералната партия, заяви че Гърция трябва да обвинява себе си за проблемите си. Според него гърците “са взели парите и са измамили“ Европейския съюз, предоставяйки фалшиви отчети за финансовото си състояние. “Така пазарът наказва Гърция“, каза Вийкерс.

http://vorige.nrc.nl/economie/article2481429.ece/ Kamer_Geen_Nederlandse_steun_aan_Griekenland

Е, ако Вийкерс беше положил поне минимални усилия да се информира, той щеше да знае следното:

Николаос Салавракос, член на Европейския Парламент, в “ The Greek Fiscal Crisis: Is there a way Out?

“През 1974г. гръцкия държавен дълг беше едва 22,5% от БВП, а през 1979, когато Гърция подписа влизането си в ЕИО, той съставяше 31,7%. До 1981 тази цифра се повиши до 36,1%, като към 1989 тя стигна 85.3%. Държавния дълг продължаваше да расте и към 1993г. той достигаше до невероятното ниво от 110,1% от БВП. Тази стойност бе леко ограничена до 106,6% през 2001г. и до 102,4% през 2003.[2] Така, дори и с официалната статистика за периода 2000-2003г., гръцкият дълг оставаше висок. Гърция, обаче, влезе в ЕПС на 1 януари 2001г. като дванайста страна-членка. Очевидно е, че всички (пазари, политици, Европейската комисия) знаеха, че член на ЕПС става страна, чийто дълг надхвърля 100% от брутния й вътрешен продукт.“

http://www.efdgroup.eu/news/ 99-the-greek-fiscal-crisis-is-there-a-way-out.html

Към 18 декември 2010г. МВФ предостави на Гърция над 10 млн. евро под формата на заеми. Както се разбира, условията по кредитите не са били обнародвани.      

[20] C. van Ewijk & L.J.R. Scholtens in “Geld, Financiële Markten & Financiële Instellingen” (на холандски), Вижте частта “Паричен мултипликатор”

3 януари 2011

Последна промяна: 28 март 2011

 

Признательность за переводы: Ivan Boyadjhiev

 

Тази статия може да бъде копирана и препечатвана с некомерсиална цел. Благодаря Ви за посочването на линка към оригинала на статията: http://www.courtfool.info/bg_Out_of_the_euro.htm

 

Ако желаете да получавате съобщение при появата на нова публикация онлайн, просто използвайте следния линк:

flag BG   Желая да получавам имейл при появата на нова статия на български език
ако връзката не работи , моля , изпратете имейл
.
адрес: courtfool@xs4all.nl
предмет:
Subscribe articles BG