courtfool.info
The court fool reveals
secrets behind world events
list of articles
StartListOfArticles

Тайните, криещи се зад парите:

The bankers hat

The magic of bankers Магията на банкерите

Always growing debts

The cancer of bankers Банковият тумор

Ако подпишете тук, ще ви дам баланс 1000 долара, а Вие ще ми дължите 1000 долара плюс лихвите.
Ако подпишете тук, ще ви дам баланс 1000 долара, а Вие ще ми дължите 1000 долара плюс лихвите.

Банковата система накратко

Тайните на парите, лихвите и инфлацията
Само с малко количество пари банкерите могат да плащат един на друг милиони…

Тайните на парите, лихвите и инфлацията

no key Дебит, кредит, банка!

История за две парични системи
Политиците раздават милиарди на частните банкери...

История за две парични системи

Частни банки или банка на правителството

Частни банки или банка на правителството

От държавен дълг към държавни пари

По пътя към устойчива икономика

fractional reserve bank

Банкова криза? Реформа!

Wall_Street_Bull

flag UK   Banking explained:
the Derivative Scam



courtfool-favicon Тайните, скрити зад еврото:

Лудостта на еврото

Лудостта на еврото

Вън от еврото, а след това?

Вън от еврото, а после?

EСМ, новият европейски диктатор!
ЕСМ – новият европейски диктатор!

EСМ, новият европейски диктатор

YouTube: новият европейски диктатор!

YouTube: новият европейски диктатор! /> YouTube: Диктатурата на ЕСМ, ограбваща хазните в 3 мин. 51 сек.

EСМ, новият европейски диктатор!

Тишина! Ние строим Европа!

flag UK   ESM, a coup d'état in 17 countries!

flag RU   ЕСМ – переворот в 17 странах!


Нямащата край гръцка трагедия… Зевс насилва Европа

Нямащата край гръцка трагедия… Зевс насилва Европа

courtfool.info key Зевс насилва Европа

Goldman_Sachs

ESM, How Goldman Just Captured Europe ECM: как Голдман Закс уви пипалата си около Европа

НАТО спасява еврото в Либия
НАТО спасява еврото в Либия

НАТО спасява еврото в Либия

Обама и Саркози в Либия
Обама и Саркози в Либия

Имейлите на Хилари Клинтън за Либия

Euromania

courtfool TouTube key EUROMANIA by Peter Vlemmix (flag UK)

Ascensao_e_queda_do_euro

flag Portugal
Autores:
Rudo de Ruijter
Yannis Varoufakis
Costas Lapavitsas
James K. Galbraith
Gerard Dunénil
Michael Hudson
Ed Dolan
Jacques Nikonoff
Jean-Claude Paye
Eugénio Rosa
Jorge Figueiredo

courtfool.info favicon Тайните зад демокрацията:

power to the people

Пътят към демокрацията

Кокошият парламент

courtfool.info key Кокошият парламент

Ново:Странният холандски референдум

Странният холандски референдум



Rutte срещу Erdogan, 11 март 2017г.
Burada patron değil, Erdogan değilim !

Rutte срещу Erdogan, 11 март 2017г. Холандския премиер Руте не позволява на турските министри да посетят среща в подкрепа на Ердоган.


courtfool-favicon Тайните зад войната в Ирак:

Цената, щетите и опасността, породени от долара
Цената, щетите и опасността, породени от долара

Цената, щетите и опасността, породени от долара

Иракски Мемориал

no key Иракски Мемориал


courtfool-favicon Тайните зад войната в Афганистан:

Нефтопроводите към 9/11

Нефтопроводите към 9/11

Нефтопроводите към 11 септември



courtfool-favicon Тайните зад обвиненията срещу Иран:

Нахлуване на пазара на ядрено гориво
Нахлуване на пазара на ядрено гориво

САЩ-Иран: нахлуване на пазара на ядрено гориво

courtfool.info yellow key Изтриване на Израел от картата?


courtfool-favicon Сбогом на ръста:

World Energy And Population

Световната Енергия и Населението: Перспективи до 2100

flag UK   World Energy and Population

flag RU   Мировая Энергия и Население


Енергийна криза: Повратната точка за човечеството

flag UK   Energy crisis:
Turning-point of humanity

flag RU   Энергeтический кризис: Поворотный пункт человечества


courtfool-favicon Факти и лъжи относно климата:

The clockwork of the Earth and Sun

flag UK   The clockwork of the Earth and Sun

flag France   L'horloge de la terre et du soleil

The activity of the Sun

flag UK   The activity of the Sun

flag France   L'activité du soleil

CO2: scare, claims and fraud...

flag UK   CO2 scare, claims and fraud...

flag France   CO2, panique, affirmations et fraude...


courtfool-favicon Разкриване на тайните:

Ще пробудим ли гражданите?
Ще пробудим ли гражданите?

courtfool.info key Пробудете се, граждани?


courtfool-favicon Изключителна оферта:

Confused_perspectives

Иван Бояджиев, Изкривени Перспективи, 40 x 50 cm Иван Бояджиев
Изкривени Перспективи
40 x 50 cm
Натиснете тук...




courtfool-favicon Хумор:

Капитализмът има алтернативи...
Капитализмът има алтернативи...

no key Протест в Драгинан

Карикатури…

courtfool.info key Хумор


courtfool-favicon Treaties:


stroke Treaty establishing the European Union (EU)

stroke Treaty on the Functioning of the European Union (TFEU)

stroke Amendment article 136 TFEU

stroke First version of the Treaty establishing the European Stability Mechanism (ESM)(not ratified)

stroke Treaty establishing the European Stability Mechanism (ESM)

stroke Treaty on Stability, Coordination and Governance in the economic and monetary union (TSCG)

stroke Vienna Convention on the Law of Treaties 1969



courtfool-favicon Кой публикува статиите на Шута?
над 500 уебсайта?

кликнете и да видим!!

StartPublishers



11 Septiembre 2001
24h Gold
321 Energy
Aardewerk.be
Academie-Gaullisme
Ad Broere
Advivo.com.br
Afghan.nl
Aftershock News (ru)
Albe.ru
Aldeilis
Alexander's Gas and Oil
Alex Constantine's 9/11 Truthmove
Alfa Kappa
Aljazeera Com
Aljazeera Info
Altea te quiero verde
Alter du Lot
Alter Info
Altra Informazione
American Chronicle
American Iranian Friendship Committee
Amsterdam Post
Anarchiel
Andalous.ma
Anonymous France
Anovis Anophelis
Antifascist Encyclopedia
Apocalypse Total
Apokalyps Nu
Apollo Solaris
Aquarius Age
Argusoog
Arianna Editrice.it
ArmonyaX
Articles du jour
Artikel 7 Nu
At-Park / АТ-парк
Atama Moriya
Atlas Vista Maroc
Au bout de la route
Avant de voter
Averdade vos libertara
Avicennesy
Avizora
A voz do povo
Baltimore Chronicle
Bankiv Tomske.ru
Banque publique .be
Beaujarret 50'z
Beez Libre Info
Before it is news
Belém Livre
Bernard Sady
Bezformata.ru
Biflatie.nl
Blogapares
Blog Chalouette
Blog Chatta.it
Blog économique et social
Blogg.org
Blog World-citizenship
Bobo in Paraguay
BOINNK!!!
BouBlog
Brasilianas.org
Brood en spelen
Bullion Management Group
Burbuja.info
Business-Gazeta.ru /
БИЗНЕС Online
Cafe 415
Candombeando
Cantv
Carla Noirci's Log
CASMII
Caveat emptor
CawAilleurs
CDU Arouca
Cenex.com.ua
CGT Santé 46
Chatta it
Chipstone
Chris Roubis
Chiado Editora
Club Invest
Cogito ergo sum
Collectif de Remises En Causes de Besançon
Come Don Chisciotte
Comité Valmy
Comité van waakzaamheid
Conscience Citoyenne Responsable
Contre-Info
Correio Progressista
Corriera della Notte
Cosenostrea casanostra
Counter Currents
Crash Debug fr
Crise Systémique Globale
Critical Trend (bg)
Criticamente
Cross-Cultural Understanding
Dagboek van een belegger
Daily Motion
Daily Times
Dandelion Salad
Dazibaoueb
Déborah 33 Epée
De Echte Denker
De Kelderlander
De Lange Mars
Démocratie réelle Nimes
De Waarheid Nu
Démocratie capitaliste
Démocratie Réelle à Nimes maintenant
Démocratie royale
Democratische Partij v Solidariteit
Denissto.eu
De Reaguurder
Desenvolturas e desacatos
De Vrije Chroniqueurs
Dialogue & Démocratie Française
Diário Liberdade
Diatala.org
Digitale Stad Eindhoven
Dimensional Bliss
Dinamica Global
Dire Giovani
Dissident News
Dit kan niet waar zijn.eu
Diário de Notícias - Cartaz
Djamazz Centerblog
Docplayer.ru
Dolezite.sk
ДОТУ.org.ua / Dotu.org.ua
Double Standards
Dove sono le ragazze
Doy Cinco
Dreamdash
Dutch Amazing Nieuws
Dwarslezing
E.J. Bron
Earth Matters
Earth Matters
Económico Fórum pt
EconomicBlogs.org /
Мировая и рыночная
экономика
Статьи и книги

EC-planet
Eco-Humanisme Radical.org
Edelmetaal.Info
Educate Yourself
E-Foro Bolivia
Égalité & Réconciliation
Eindtijd in beeld
Élections Algérie
EliteTrader.ru / Элитный Трейдер
El Libre Pensador
Elkhadra
Eltimir / Елтимир
End the ECB
End US Militarism
天涯社区 /
(End of the world community)

Enrico Sabatino
Entrelector
Es.Sott.net
Etienne Chouard
EU Alert
Europe 2020
Europlouf
Eurostaete eu
Eva Anárion
Evolution de notre civilisation
Facebook
Fai te
FCCI
FDESOUCHE
Ferra Mula
Filosofia e Tecnologia
Fimdostempos.net
Finanza.com Blog
Finanza Online
Focus στην Οικονομία
Folha diferenciada
Forexaw
Fortune F. Desouche
Forum démocratique
Forum des Alternatives.org
Forum.for-ua.com
Forum Mondiale della Alternative
Four Winds
Français de France
Francisco Trindade
François de Siebenthal
Free Minds
Freedom Bytes
French News Online
French Revolution
Fronte di Liberazione dai banchieri
FTU.su
Fugada YouTube Forum
Future Fast Forward
Gabriele van Doorn
Geen Flauwekul
Generaal Pardon
Geografia e Luta - Prof. Mazucheli
Geopolíticablog
George Orwell Werkgroep
Gerakanhatimmm
Gest Credit
Gianfranco Vizzotto
Gino Salvi
Global Echo
Global Economic Intersection
Global Faultlines
Global Order
Global Research
Global Systemic Crisis
Golden Heart
Gorod.Tomsk.ru
Город.Томск
Goto 2012
Goudstaven-goudstukken
草根金融服务社 /
(Grassroots Financial Service)

Grioo
Guerre Libre Info.org
Henry Makow
Het echte nieuws.be
Het uur van de waarheid
Hidden Mysteries
Ho visto cose che voi umani
Holland 4 MPE
Ho visto cose che voi umani
Hubbert Peak
Huffington Post
Iceberg Finanza
Il nodo gordiano
Imperiya / Империя
Indebitati
Indymedia
Indymedia Portland
Info Guerilla
Infomare Per Resistere
Information Clearing House
Informazione in Rete
Infos différentes
Infowars Ireland
In Pursuit of Happiness
Institute of Evolutionary Economics
Instituto Reage Brasil
Intellezione
Intermarket & more
International Business Times
InvestGraf
Investors Hub
Iran Blog
Iran Daily
Iran File
IRIB Iran French Radio
Irish Public
Irish Timez
Irissan
Islam City
Isxys / ΙΣΧΥΣ
Ivan Mutov
Jean Marie Lebraud
Joomla
Joop.nl
Joop van Kleef
Jornal Fraternizar
Jornalggn.com.br
Jose Joa Net
Josè Maria Salvador
Journal la Mée
Journal Milénio
Journaux de Guerre
Kanie Tistory
Klein Paradijs
Klepsudra
Kollinos
Komitet / Комитет
Kostarof
L'éveil 2012
L'Observatoire de l'Immo
La banlieu s'exprime
Lanet Kiev
Las razones de Aristófanes
LeaksFree.com
Le Banquier Garou
Le Blog d'Eva
Le Blog de Nicole
Legion 5-9
Legio Victrix
Le Lot en Action
Le Metropole Cafe
Le Monde du Sud
Le Partisan de Gauche
Le Post
Les Indignés
Les moutons enragés
Leugens
Lettre d'Informations Stratégiques Internationales
Liberamenteservo.it
Libertatum
L.I.E.S.I.
Lit Corner
L'Olandese volante
Luminária
Macua Blogs Moçambique
Magok Vagyunk
Malarce sur la Thines
Manifeste pour un débat sur le libre échange
Mapeni School
Marianne2
Marista Urru
Market Oracle cn
Market Oracle co.uk
MasterNewMedia
Mathaba News
Maurício Porto
Max 1967
Maxi News
MBM Hautetfort
Mecano Blog
Melochi
Mens en Politiek
Mercato Libero News
Metropolis
Mga Diskurso ni Doy
Michel Collon Info
Middle East Online
Mondialisation Ca
Money Files
Mouvement Politique d'Éducation Populaire
Na Sombra.org
Nato nella tana
Natural Money
Nervyoko-bis
Newropeans Magazine
News Follow Up
Newzz in Ukrain
Niburu
Nieuw-Nederland
Nieuws-Flash
Norma Tarozzi
Nota.to-p.net / НОТАРИАТ
Notizie Libere
Notizie Silcea
Nous les dieux
Novusordoseclorum
NucNews
Nya Politiken
Ocastendo Blogs
Occupy Amsterdam
Occupy Network tv
Oil Crisis
Olo's Ramblings
Oko-planet.su / Око Планеты
Onderzoek 9/11
One Base.com
Ons geld
Ontdek Islam
Openbare Bank be
Os Bárbaros
Osservatorio Sovranità Nazionale
Osvaldo Bertolino
Our World / НАШ МИР
Oxygene.re
Pakistan News Service
Palestine - Solidarité
Panier de Crabes
Paper Blog fr
Paperless Korea
Paraguay Tistory
Partage dialoguer avec jean loup
Parti de Gauche 34
Partido Comunista Brasileiro
Patrice Mars
PCF Bassin
PCF Cap Corse
Peace by Truth
Peak Oil .pl
Pensare Liberi News
Pensioenblog
Perunica
Peter Pan's Paradijs
Philippe Vedovati
Pintxo
Planeta Caos
Planete Non Violence
Plein Overheid
Politics & Current Affairs
Portal Luis Nassif
Portland Independent Media Center
Post Jorion
Post Switch
Pragmatic Economist
Pravda / Правда
Primavera do 11
Project for the Old American Century
Prova Final
Puszta Igazság
Quo Fata Ferunt
Raise the Hammer
Ravage Digitaal
Rayven
Real Infos
Real Wealth Society
Recuperare Credit
Relapsing Fever
Resistance
ReRuBabs
Réseau International
Resistance 71
Résistance FR
Resistenze.org
Resistir Info
Resurs.by
Revolta Total Global
Robin Good
Rodon
Rol Club
Rue 89
Rus Nevod
Sahar TV Iran
Sandro Samuel
Saura Plesio
Schoonoord Web
Seigneuriage Blogspot
Sempre Vigili!
Shem.se
Siddharth Varadarajan
Signoraggio.it
Silver and Gold Shop
Silver Bear Cafe
Sociale Databank Nederland
Sociale Driegeleding
Sociologias
SOS-crise
Sott.net
Soutenir l'Afghanistan
Spartacus.info
Spazio Forum
Spiegelbeeld
Spraakloos
Sprookje Nieuws
Stampa Libera
Star People
Stienster Blogspot
Studien von Zeitfragen
Stop de bankiers
Storyo.ru / Страницы истории
Suciologicus
Sustainocratie
Svobodnoslovo / Свободно слово
Tegen Onzin
Textos A Voz do Povo.pt
The Movement
The People's Forum
The Pragmatic Economist
The Voice of Wakker Holland
The Wild, Wild Left
Tijdgeest Magazine
Time For Change
Timotv
Toine van Bergen
TomskNet.ru / Город.Томск
To-p.biz
Top-débats.info
Tora Yeshua / תורה־ ישוע
Trademan.org
Transatlantic Information
Exchange System
Transition Town Breda
Transcom Se
Triplo II
Truth Spring
Truth Move 9/11
Tunisia Today
Uitpers
UKIP Hillingdon
Um Novo Despertar
Uruknet Info
Vemiplast
Verborgen Nieuws
Vermelho.org.br
Verontruste Moeders
Veterans for America
Video data bg
Viewzone Magazine
Vilag Helyzete Blogspot
Vilistia
Visionair.nl
Vision Démocrate.net
V-Kontakte.ru / Вконтакте
Voix dissonnantes
Volya.ariy.org
Voprosik / Вопросик
Voy Com
Vrijspreker
Vues du monde
Vyacheslav Burunov
ВячеславБурунов
Wake Up From Your Slumber
Wakkere Mensen
Wall Street Pit
Want to know .nl
War and Peace / война и мир
Waterput klassiek
We Are Change Holland
We Are Change Rennes
Welcome Back UZ
Werkgroep George Orwell
What really happened
Wij worden wakker
Wiki Strike
Wisdia Encyclopedia
Worldissue Blog bg
World Prout Assembly
Wroom.ru
YouTube
Yursodeistivie / Юрсодействие
ZakonVremeni.ru
ЗаконВремени
Zebuzzeo
Zé Povinho no século XXI
Znanie-Vlast.ru
БезФормата.ru

Since 2006 the sites here above have published one or more of the court fool's articles. Some seem to be out of reach today, either because these websites or pages do not exist anymore, or because of other causes. To compliment them, I have chosen to keep them in the list.
Rudo de Ruijter

courtfool-favicon Особена благодарност:

Christine, Corinne, Francisco, Evelyne, Françoise, Gaël, Peter, Ingrid, Ivan, Krister, Jorge, Marie Carmen, Ruurd, Sabine, Lisa, Sarah, Valérie & Anonymous...

courtfool-favicon Благодарност за преводите:

StartTranslators

Alter Info
Carlo Pappalardo
Come Don Chisciotte
Ermanno di Miceli
Ivan Boyadjhiev
Jorge G-F
Lisa Youlountas
Jose Joaquin
Manuel Valente Lopes
Marcella Barbarino
Marie Carmen
Mary Beaudoin
Michel Ickx
Михаил
Natalia Lavale
Nicoletta Forcheri
Peter George
Resistir Info
Traducteur sans frontière
Valérie Courteau

StartJoinTranslators

courtfool-favicon Искате ли и вие да превеждате?

translator
Информацията спира пред езиковите граници. Вие говорите няколко езика? Например немски, испански или италиански? Помогнете на статиите на сайта Courtfool да преодолеят тези граници. Преведете статия. Предварително Ви благодаря!

контакт (english / français / deutsch / Русский):
Rudo de Ruijter
courtfool@xs4all.nl

Decrease text size
Increase text size

Дебит, кредит, банка!

Рудо де Рюйтер,
Независим изследовател

В “Тайните на парите, лихвата и инфлацията” [1] аз разкрих много неща за банките. Имаше много читатели, които все още имаха въпроси относно това как банките създават пари. Това не е учудващо, тъй като това наистина е нещо впечатляващо.някои хора не могат да повярват, че това е истина. Такова нещо не може да бъде, нали?

В тази статия подробно ще бъде обяснено това създаване на пари. За да се избегне объркването: банките правят пари, но те не правят банкноти. Само централните банки имат правото да печатат банкноти. Обикновените банки избират по-простия начин. Те създават пари като вписват цифри в балансовите си отчети и ги отпускат като заеми. А върху отпуснатите пари те събират лихви. Ето как банката забогатява.

Така излиза, че банковото дело е приятна игра. Но, както и във всяка игра, съществуват правила. Те се налагат от централните банки. Това обаче не значи, че винаги всичко става идеално. Всичко може да се обърка както това се вижда от настоящата кредитна криза. Ще се върнем към това по-късно.

bank balance
Click to enlarge

Нека видим как работи банкирането. Банкирането най-вече е въпрос на осчетоводяване. Намирам счетоводната работа за скучна, така че ще разкрия само интересната част. Тук първо можете да видите счетоводството на една банка, по-точно, балансовия ѝ отчет. За да се разбира по-лесно, не съм изписал в него всички елементи. В лявата колонка се намира дебитът или активите, където се вижда това, което притежава банката. Това също се нарича Актива. В дясната страна са изписани кредитите или пасивът, които показват какво банката дължи на другите, като например текущите сметки, също наричани сделки депозит. Те често се наричат Пасива. В тази колонка също може да откриете какво дължи банката на своите собственици – капиталът. Когато приспаднете цялата пасива от общата сума на активата, получавате капитала.

(В банката числата са толкова големи, че в балансите последните три цифри обикновено се пропускат. Така че трябва да умножите сумите по 1000).

Сега нека да накараме банкера да работи и да видим как той прави нещата. Не е нужно да гледаме целия баланс постоянно. На всяко ниво ще разглеждаме частта, в която настъпват промени. За да е по просто, ще боравим с малки суми. в реалния живот те са много по-големи. Също ще споменем основните правила. Тръгваме по лесния път.

Банката приема банкноти в депозит

bank balance
Click to enlarge

Джон има 1000 евро банкноти и ги носи в банката. Банкерът казва „Благодаря Ви” и вписва 1000 евро в баланса като актив на банката. „Банкноти в брой: +1000 евро”. Но също така банката ще трябва да върне тези 1000 евро на Джон някой ден. Така че банката също е и длъжна на Джон. Банкерът пише в колонката с пасивите: Чекова сметка Джон: +1000 евро.

По този начин много клиенти носят парите си в банката. Банкерът знае от опит, че много клиенти ще депозират повечето си пари за дълго време. Всеки ден част от парите си отиват, но други пари пристигат. Така че количеството банкноти, които се намират в банката, надхвърлят всекидневните ѝ нужди.

Така банката ще отпусне банкнотите, които не са ѝ нужни, като заем. Върху тези пари тя може да събере лихви. И колкото повече заеми отпуска банката, толкова повече лихви тя може да събере. Но тя трябва да се погрижи да има достатъчно наличност в случай, че Джон дойде да си прибере парите. Но дори Джон да не дойде, други клиенти със сигурност ще го направят. Колко точно пари банката би трябвало да държи в касата си? Е, в повечето страни това се определя от централната банка. Ще вземем за пример САЩ [2 (това правило вече е премахнато)]: “За всички пари в депозитни сделки банката трябва да съхранява поне 10% налични резерви”. Така че върху 100 евро на Джон банката може да отпусне като заем 900 евро. (В Европа ликвидността варира за всяка страна от 2% до 25%. [3])

Банката отпуска банкноти

bank balance
Click to enlarge

Питър желае да купи лаптоп и поисква заем от 850 евро. Банката му отпуска 850 евро в банкноти. Клиентите, които дължат пари на банката, се изписват в графата Длъжници (те дължат на банката = банката има претенции към тях.)

Хей, как е възможно? В началото имаше само 1000 евро, а сега Джон има 1000 евро, а Питър – 850 евро! Да, преметнаха ни. Банкерът просто измъква тези 850 евро от шапката си. Джон все още има 1000 евро в сметката си, а Питър има 850 евро, върху които той ще трябва да плаща лихва. Дебит, кредит, банка!

Така че ето каква е тайната на банкера. Давате парите назаем и претендирате, че все още ги притежавате!

Е, не се сърдете на банкера си. Този тип банкиране се е оформил исторически. Всъщност, тя се заражда във епохата на златарите. По онова време още нямало банкноти, а вместо това се ползвали разписки за златни монети, които майсторът златар пазел в хранилището си. Златарят отпускал пари под формата на такива разписки. Номерът се състоял в това, че той отпускал повече разписки, отколкото му позволявали запасите от злато.

Златарят

В онези времена, в които хората все още плащали със златни монети, много от тях ги депозирали при златаря и му плащали малка компенсация за тази услуга. По онова време само той разполагал със сигурно хранилище. Клиентите получавали разписка, с която те по-късно можели да си вземат златото. Но клиентите започнали да ползват тези разписки като средство за разплащане. По този начин на тях не им се налагало да ходят по улицата със злато в джоба. И този, който получавал бележката, можел да иде при златаря и да вземе златото, ако пожелае. Пазейки чуждото злато, златарят можел да забогатява докато спи в леглото си.

Все по-често се срещали хора, които искали да заемат пари от него. Но вместо да носят златни монети вкъщи, те предпочитали да оставят заетите жълтици в хранилището и да поискат бележка. Върху заемите златарят събирал лихва. В началото той давал назаем само своето злато (Така да се каже, той отпускал бележки, използвайки златото си като залог). Но когато все повече хора започнали да искат заеми, той започнал да хитрува. Той започнал да дава разписки, подкрепени от златото на депозиторите си. Но тези клиенти вече били получили бележки за същото злато! По този начин златарят раздавал все повече бележки, събирайки все повече лихви. И докато броят на тези, които едновременно идвали да получат злато срещу бележките си, не бил много голям, никой не се досещал какво става.

Празната каса

Същото се случва и днес. Всеки има суми в чековите си сметки и докато не се случва така, че прекалено много хора едновременно желаят да изтеглят парите си, никой не забелязва, че касата е почти празна. Почти всички пари са отпуснати като заеми. Много хора все още си мислят, че банката е богата и отпуска собствените си пари. Не е така. Самата банка няма пари за това. Банката винаги дава назаем парите на другите хора.

Тъй като касата е почти празна, винаги има риск, че банката няма да има достатъчно пари, за да осъществи нужните плащания. В такива случаи, като днешната дългова криза, те казват поетично: банката има проблем с ликвидността. Повече по този въпрос ще поговорим по-късно.

Умножавай парите чрез трика с шапката на фокусника

bank balance
Click to enlarge

Използваната за пример банка, благодарение на депозита от 1000 евро на Джон, е създала допълнителни 850 евро, които да бъдат отпуснати като заем на Питър. Нека видим какво се случва с тези 850 евро. Питър купува лаптоп и магазинерът носи 850 евро в своята банка, Банка В. Банкерът казва: „Благодаря” и вписва 850 евро в баланса като актив на банката. „Банкноти кеш: +850 евро. Но банката също така ще трябва да върне един ден тези 850 € на магазинера. Така че банката също има и дългово задължение към него. Банкерът пише в колонката със задълженията: чекова сметка на компютърния магазин: +850 €. Банка В. трябва да има налични резерви поне 10% върху 850 €, които са били добавени към чековите сметки.

bank balance
Click to enlarge

Това прави 85€. Така че Банка В. може да отпусне като заем 765 евро. Банка В. отпуска заем 750€ на Уилям, който купува с тях велосипед. Продавачът на велосипеди носи тези 750 евро н своята банка, Банка С. От 750€ може да отпусне като заем 675€. И така историята се повтаря постоянно, като всеки път сумите малко намаляват.

По този начин банкнотите на Джон последователно се прехвърлят от първата банка към компютърния магазин, след това към Банка В., продавача на велосипеди, Банка С., и така нататък. И всеки път когато до тези банкноти се докосва банкер, той може да създава с тях нови заеми. И в крайна сметка 1000-та евро на Джон могат да породят много нови заеми, разпръснати сред много банки, които събират сериозни лихви по тях.

Всички банки вкупом.

bank balance
Click to enlarge

Ако всички банки биха отпуснали максималните разрешени суми, тогава банката от първия пример би отпуснал 900€, следващата банка 90% от 900, тоест 810€, следващата банка – 90% от 810€, тоест 729, и т.н., а всички банки заедно биха отпуснали 9000€ с помощта на 1000€ на Джон. За щастие, досега, на банките не са успявали да достигнат тези суми. това би отнело доста време, а средностатистическият заем не съществува толкова дълго. А когато кредитът се изплаща напълно, той изчезва от баланса. Но дори те да успеят да добавят само два, три или четири пъти по 1000€, те събират два, три или четири пъти по толкова лихви. Самият Джон има чекова сметка и не получава нищо. Той дори плаща разходите за чековите книжки и банковите карти.

(Забележете, че максимумът от 9000 е валиден за 10% налични резерви. С 2% налични резерви максимумът е 49 хил.!)

Жонглиране с плащанията

Но ако банките не разполагат с пари в чековите сметки, те не могат да се разплащат с тях, нали? Тогава това не са пари, нали? Така е. От 1000-та евро на Джон банката от първия пример има останали само 150€, а Банка В – само 100. Една банка никога не би могла да изплати общата сума във всички чекови сметки наведнъж, в случай че притежателите на сметки решат да осъществят плащания към сметки в други банки или да изтеглят парите на ръка. Ако парите съществуваха реално, банката, естествено, би могла да извърши тези услуги. Срещу всички суми в чековите сметки банката разполага само с малка част истински пари, с които тя може да изпълнява платежните нареждания към клиентите си. Това е малката част, която не е била отпусната като заем, така наречените налични резерви.

А когато банката е използвала тази малка част истински пари, за да изпълнява плащанията от името на своите притежатели на сметки към сметки в други банки, какво става тогава?

В същото време от сметки в други банки ще се прехвърлят плащания към притежатели на сметки в нашата банка. А тя самата може отново да използва тази малка част, за да изпълнява следващи платежни нареждания.

bank balance
Click to enlarge

Така че когато Джон иска да плати 30€ на някого в друга банка, нашата банка прехвърля 30€ от наличните си резерви. След това някое друго плащане ще пристигне от друга банка, която ще увеличи отново наличните резерви на нашата банка. По такъв начин банките могат да си прехвърлят постоянно сравнително малки суми едни на други. И когато те го правят достатъчно бързо, с тях може да се осъществява голям брой плащания.

Всъщност, създава се впечатление, че банкерите имат страшно много пари, но на практика те прехвърлят помежду си малкия дял налични резерви, с които може да се изпълняват плащанията. Но в истинските банки с хиляди клиенти тази малка част налични резерви така или иначе представлява достатъчно количество. С тяхна помощ могат безпроблемно да се трансферират значителни суми от една банка на друга.

Изчистване на парите

Досега извършвахме всички отчетности с банкноти. Но за банките не е практично всички плащания да се изпълняват постоянно с банкноти. Книжните пари щеше постоянно да се налага да се превозват от една банка в друга с бронирани коли. В днешно време това се прави по много по-лесен начин. Банките могат да разменят банкнотите си срещу баланс в централната банка. Всички банки имат сметки с баланси в Централната банка. Когато една банка иска да извърши плащане към друга банка, централната банка трансферира сумата от баланса на гореспоменатата банка към баланса на другата.

bank balance
Click to enlarge

Тъй като днес повечето плащания се осъществяват с помощта на клиринг, банките съхраняват малко банкноти, а по-голямата част от наличните им резерви представлява баланс в централната банка. И когато банката от примера ни заема 50€ от друга, те също се добавят към наличните резерви. (120 + 50 = 170)

Когато в днешно време заемате пари от банката, няма да отнесете със себе си банкноти, а ще се увеличи чековата ви сметка. И докато вие не харчите парите си, наличните резерви на банката не намаляват. (Това се случва само в момента, в който прехвърляте пари на някого, който има сметка в друга банка, или изтеглите пари в брой.)

Заеми

Когато банките отпускат заеми, те поемат риска, че заемът няма да бъде (напълно) погасен. Затова банките обикновено искат гаранции. Когато теглите заем за кола и не го изплатите, банката ще конфискува автомобила, ще го продаде и със спечеленото непогасения заем ще бъде изплатен. А ако това не е достатъчно, вие ще се числите като длъжник на банката. Ако не можете да плащате, банката ще трябва да отпише непогасеното количество. А ако това започне да се случва прекалено често, не само банката, но и хората, които са депозирали парите си, ще се сблъскат с проблеми.

Така стигаме до второто важно правило: Банките трябва да имат капитал, който да съставлява поне 8% от непогасените заеми. [4] С други думи: за всеки 8€ капитал банката може да отпусне 100€. Но за някои заеми, като например ипотечните кредити, те могат да отпуснат два пъти повече със същия капитал и съответно да съберат двойни лихви. Така че не е чудно, че банките обичат да предлагат такива видове заеми. (Въпреки че в момента, към края на 2008г., кредитите са малко проблемни). За заеми, предоставяни на държавата, 8%-то правило не се прилага. Държавата винаги може да повиши данъците, за да се издължи на банката.

bank balance
Click to enlarge

Така, по отношение на заема на Питър, банката от примера ни също трябва да се съобрази с изискването за платежоспособност. По кредита от 850€ банката трябва да има капитал от 8% от 850, тоест 68€. В нашия пример банката има 110€, така че това е достатъчно.

Когато Питър изплаща по 100€ всеки месец, 100€ се добавят в касата (наличните) и сумата в колонката Длъжници намалява със 100€.

Но ако Питър не изплати последните 50€, тогава банката трябва да ги отпише. Нищо не влиза в касата, но сумата в колонка Длъжници въпреки това ще намалее с 50€. Това значи, че общата сума (в случая 1130€) намалява с 50€ и впоследствие това значи, че от другата страна, капиталът намалява с 50€. А ако банката имаше и други непогасени заеми, тогава лесно може да се получи така, че банката да стане недостатъчно платежоспособна.

Дебит, кредит, криза

Това се случи в САЩ, когато, особено, по-бедните получиха ипотеки срещу много ниска лихва, но се оказаха неспособни да я изплащат, когато лихвените ставки отново се повишиха. Много банкери предвидиха тези проблеми и се подсигуриха срещу неизпълнения на плащанията. Но това, с което не се съобразиха банкерите, беше, че ще има толкова много несъстоятелни платци, че застрахователите няма да смогнат и ще банкрутират. И така те бяха принудени да отпишат много заеми в колонката с активите, което съответно намали капитала им в колонката с пасивите. Платежоспособността им бе поставена под въпрос. Други банкери продават рисковите ипотеки в пакет на други банки във и извън САЩ. Купувачите се оказват подведени, държейки в ръцете си пакети с лоши ипотеки, които повече никой не иска да купи. И по такъв начин, в световен мащаб, доста банки изпаднаха в трудно положение и редица от тях фалираха. Тъй като банките не знаеха кои от тях са купили тези пакети и кой може да фалира на следващия ден, те не искаха повече да отпускат пари едни на други. По принцип те го правят всеки ден, когато в края на работния ден едни имат излишък от налични резерви, а на други той не достига. А когато банките нямат доверие помежду си, всеки трябва да се оправя сам. Това от своя страна значи да се грижиш за това наличните резерви да са достатъчни, тоест – отпускай колкото може по-малко заеми. Тъй като повечето предприятия зависят от заемите, те също се оказват в трудно положение. Отначало едно по едно, след това все по-голям брой. Криза.

[1] Тайните на парите, лихвите и инфлацията: http://www.courtfool.info/en_Secrets_of_Money_Interest_and_Inflation.htm

[2] Изисквания по ликвидността на Федералния Резерв: (от 1992) http://www.federalreserve.gov/monetarypolicy/0693lead.pdf  (премахнати)

[3] Ликвидност в Европа http://www.bportugal.pt/euro/emudocs/bce/eubankingsectorstability2005en.pdf  , tabel 16

[4] Изискванията за 8% платежоспособност са били договорени от големите международни банки в 1-то споразумение от Базел от 1988г. Оттогава в него се внасят доста промени. От 2006г. в сила са споразуменията Базел II, с повече изисквания към съставянето на капитала, но и повече възможности банкерите да определят методите за пресмятане на рисковете си.

Базелските капиталови споразумения: http://www.parl.gc.ca/information/library/PRBpubs/prb0596-e.htm

Пример за пресмятане на процентното съотношение на платежоспособността: http://www.rbnz.govt.nz/finstab/banking/regulation/0091769.html#navstart

Европейско предложение за намаляване на платежоспособността през 2004: http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=MEMO/04/178&format=HTML&aged=1&language=EN&guiLanguage=en

Други документи:

Банков баланс: http://www.amosweb.com/cgi-bin/awb_nav.pl?s=wpd&c=dsp&k=bank%20balance%20sheet 

Geld, Financiële Markten & Financiële Instellingen, C. van Ewijk & L.J.R. Scholtens (Wolters Noordhoff) (in Dutch.)

Декември 2008

За реакции и отговори можете да се свържете с автора на адрес: www.courtfool.info .

Признательность за переводы: Ivan Boyadjhiev

 

Ако желаете да получавате съобщение при появата на нова публикация онлайн, просто използвайте следния линк:

flag BG   Желая да получавам имейл при появата на нова статия на български език
ако връзката не работи , моля , изпратете имейл
.
адрес: courtfool@xs4all.nl
предмет:
Subscribe articles BG